Мамелюкски султанат
| Мамелюкски султанат سلطنة المماليك Sultanat al-Mamalik | |
| — монархия — | |
| 1250 – 1517 | |
 Знаме | |
 | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Официален език | |
| Религия | ислям |
| Форма на управление | |
| Династия | Бахрити (1250 – 1382) Бурджити (1382 – 1517) |
| История | Средновековие |
| |
| Мамелюкски султанат в Общомедия | |
Мамелюкски султанат е историческа средновековна държава, обхващаща Египет, Леванта и Хиджаз със свещените мюсюлмански градове Мека и Медина. Съществува от свалянето на Абасидските халифи през 1250 г. до османското завладяване на Египет през 1517 г. Историците традиционно разделят този период на две части – първият 1250 – 1382, а вторият 1382 – 1517. Западните историци наричат първия период „Baḥrī“, а втория „Burjī“, по имената на политическите режими, управлявали през съответните години. Съвременните мюсюлмански историци се позовават на същите два периода като „тюркски“ [1][2][3][4][5] и „черкезки“ периоди, за да подчертаят промяната в етническия произход на мнозинството от мамелюците. [1][2][3][4][5]
| История на Египет | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Портал:Египтопедия | ||||||||||||||||||
Държавата на мамелюците достига своя връх при тюркското управление през първия период с преобладаващо арабска култура и след това навлиза в продължителна фаза на упадък при черкезите[1][6]. Управляващата каста е съставена от мамелюци – войници-роби с предимно куманско – кипчакски (от Крим), [7] черкезки, абхазски, [8] огузски [9] и грузински произход. [10][11] Макар и роби, статутът на мамелюците е по-висок от този на обикновените роби, на които не е било разрешено да носят оръжие или да изпълняват определени задачи. Мамелюците се смятали за „истински господари“, със социален статус над обикновените египтяни. По времето на своя разцвет по време на ислямския златен век султанатът представлява зенитът на средновековната египетска и левантинска политическа, икономическа и културна слава, макар че влиянието му намалява към края на съществуването му. [12] След това военната каста на мамелюците запазва властта си и управлява под сюзеренитета на Османската империя до 1811 г.
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]Терминът Мамелюкски султанат е съвременно историографско понятие.[13] Арабски източници от периода „Baḥrī“ наричат държавата Държава на турците (на арабски: دولة الاتراك, Dawlat al-Atrāk; на арабски: دولة الترك, Dawlat al-Turk) или Турция (на арабски: الدولة التركية, al-Dawla al-Turkiyya).[14][15][13] Другото официално име по време на периода „Burjī“ е Държава на черкезите (на арабски: دولة الجراكسة, Dawlat al-Jarākisa). Вариантът (на арабски: الدولة التركية الجراكسية, al-Dawla al-Turkiyya al-Jarakisiyya) изтъква факта, че черкезите говорят на турски.[13]
История
[редактиране | редактиране на кода]Мамелюците узурпират политическата власт в Египет когато последният султан от династията на Аюбидите умира през 1250 г. За да легитимират управлението си, те се обявяват за защитници на исляма и търсят потвърждение за легитимността на властта си от халифа. Предшествалите ги Аюбиди са верноподаници на Абасидския халифат, но той престава да съществува през 1258 г., когато монголите превземат Багдад и убиват халиф ал-Мустазим[16]. Следващата година 120 000-хилядна монголска армия под командването на Хулагу хан прекосява река Ефрат и навлиза в Сирия. Скоро след като новината за монголското нахлуване достига Египет мамелюкът Кутуз се самопровъзгласява за султан и организира успешно съпротивата срещу монголците, като се съюзява с Байбарс. Решаващата битка е при Айн Джалут в Палестина през септември 1260 г., когато мамелюците побеждават монголците.
Байбарс изиграва решаваща роля в битката, скоро след нея организира заговор, убива Кутуз и е избран за султан[2].
Три години по-късно Байбарс възстановява халифата като провъзгласява за халиф един от Абасидите – ал-Мустанзир, който на свой ред провъзгласява Байбарс за султан. Освен това халифът признава властта на мамелюкския султан над Египет, Сирия, Месопотамия, Диарбекир, Хиджаз и Йемен, както и върху всяка територия, отвоювана от кръстоносците или монголите[17]. Наследниците на ал-Мустанзир продължават да носят титлата халиф, но нямат никаква реална власт в управлението[16].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Mamlūk | Islamic dynasty // Енциклопедия Британика. 24 септември 2018. Посетен на 11 юли 2019. (на английски)
- ↑ а б в Egypt – The Mamluks, 1250 – 1517 // countrystudies.us. Посетен на 2015-11-13. (на английски)
- ↑ а б Setton, Kenneth M. The Later Crusades, 1189 – 1311. Wisconsin, USA, Univ of Wisconsin Press, 1969. ISBN 978-0-299-04844-0. p. 757. (на английски)
- ↑ а б Levanoni 1995, p. 17.
- ↑ а б Hillenbrand, Carole. Turkish Myth and Muslim Symbol: The Battle of Manzikert. Edinburg, Edinburgh University Press, 2007. ISBN 9780748625727. p. 164 – 165. (на английски)
- ↑ The Economic Decline of Circassian Mamluks in Egypt – Open Access Library // www.oalib.com. Посетен на 2015-11-13. (на английски)
- ↑ H. B. Paksoy, Central Asian Monuments, p. 32,
- ↑ Jane Hathaway, The Politics of Households in Ottoman Egypt: The Rise of the Qazdaglis. Cambridge University Press, 1997, p. 104, Online
- ↑ İslam Ansiklopedisi, Volume: 24, Page: 442, Online Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine.
- ↑ Mikaberidze, Alexander. The Georgian Mameluks in Egypt // (на английски)
- ↑ Isichei, Elizabeth. A History of African Societies to 1870. Cambridge University Press, 1997. p. 192. (на английски)
- ↑ Perry, Glenn E. The History of Egypt. ABC-CLIO, 2004. ISBN 9780313058424. p. 51 – 52. (на английски)
- ↑ а б в Yosef 2013, с. 8.
- ↑ Nicolle 2014, p. 4.
- ↑ „The Cambridge History of Egypt“, Volume 1, (1998) P. 250
- ↑ а б Stilt 2011, с. 30 – 1.
- ↑ Holt 2005, с. 243.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Holt, Peter Malcolm. The Position and Power of the Mamluk Sultan // Muslims, Mongols and Crusaders: An Anthology of Articles Published in the Bulletin of the School of Oriental and African Studies. Routledge, 2005. ISBN 9780415450966.
- Levanoni, Amalia. A Turning Point in Mamluk History: The Third Reign of Al-Nāṣir Muḥammad Ibn Qalāwūn (1310 – 1341). Brill, 1995. ISBN 9789004101821.
- Stilt, Kristen. Islamic Law in Action: Authority, Discretion, and Everyday Experiences in Mamluk Egypt. Oxford University Press, 2011. ISBN 9780199602438.
- Yosef, Koby. The Term Mamlūk and Slave Status during the Mamluk Sultanate // Al-Qanṭara 34 (1). Consejo Superior de Investigaciones Científicas, 2013. DOI:10.3989/alqantara.2013.001. с. 7 – 34.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- The Position and Power of the Mamluk Sultan // Muslims, Mongols and Crusaders: An Anthology of Articles Published in the Bulletin of the School of Oriental and African Studies. Routledge, 2005. ISBN 9780415450966.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mamluk Sultanate (Cairo) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |