| Маний Валерий Максим M'.Valerius Vol.f. Maximus | |
| римски политик и диктатор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 463 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Валерии |
| Майка | неизв.[1] |
| Братя/сестри | Публий Валерий Попликола[1][2][3] Марк Валерий Волуз[1][2][4] |
| Съпруга | неизв.[1] |
| Деца | Марк Валерий Максим Лактука[1][2][5] |
Маний Валерий Волуз Максим (на латински: Manius Valerius Volusus Maximus) e политик и сенатор на Римската република през 5 век пр.н.е.
Произлиза от фамилията Валерии, клон Волуз-Максим. Син е на Марк Валерий Волуз (консул 505 пр.н.е.) и племенник на прочутия Публий Валерий Попликола (четири пъти консул между 509 и 504 пр.н.е.). Брат е на Луций Валерий Поцит (консул 483 и 470 пр.н.е.).
За войната против еквите и волските през 494 пр.н.е. Сенатът и консулите на годината Тит Ветурий Гемин Цикурин и Авъл Вергиний Трикост Целимонтан го избират за диктатор, за да задължат населението за военна служба. Диктаторът сформира 10 легиона, от които той командва четири, а консулите по три. Началник на конницата е Квинт Сервилий Приск Структ, брат на консул Публий Сервилий Приск Структ (консул през 495 пр.н.е.). Водят боеве против волските и сабините. След победата празнува триумф. Сенатът започва преговори с разбунтувалите се 494 пр.н.е. плебеи – secessio plebis.