Манна небесна

„Събиране на манната небесна“, худ. Тинторето

Манна небесна, съгласно Библията, е храна, с която са хранени Моисей и израилтяните по време на 40-годишните им скитания след напускането на Египет.

Когато евреите свършили всичкия хляб, взет от Египет, Господ им пратил манна. Названието манна получил заради това, че като го видели за първи път, евреите се питали един друг: „Какво е това“?, а Моисей отговорил „Това е хляб, който Господ ви е дал за храна!“. Затова и евреите нарекли този хляб манна. Манната покривала земята около еврейския стан всяко утро по време на пътешествието им, освен съботите.

Хипотези за произхода

• Секрет освобождаван от вечнозелено дърво, когато е било нападнато от определен вид листни въшки, открити в Синай и описани от германския ботаник Г. Еренберг през 1823 г.;
• Лишейна манна (Lecanora esculenta), разпространена в каменната пустиня в Южна Азия и Северна Африка.
• Есенна мана – сок, изтекъл от наранените клончета на тамарикса (Tamarix mannifera, сем. Tamaricaceae), разпространен от Египет до Афганистан;
• Насекоми;
• Гъби.

Преносно значение

Терминът е породил няколко израза, измежду които:

• „Като от небето“ – блага̀, получени даром;
• „Да чакаш нещо като манна небесна“ – да чакаш нещо с нетърпение;
• „Да чакаш манна небесна“ – да се надяваш, че нещо ще стане от само себе си.