Ма́ну (на санскрит: मनु, от протоиндоевропейския корен *man-, „човек“; възм. и от *men-, „мисля“) – в индуизма е първопредтеча, прародител на хората.
Според ведийската традиция е син на Вивасват и брат на Яма; той е предтеча и цар на живите, а Яма, който умира, става цар на мъртвите.
Според Пураните и индийския епос съществуват 14 Ману (шест бивши и седем бъдещи), всеки от които е прародител на човечеството в определен период (т. нар. манвантара, „период на Ману“) от развитието на света.
Всеки Ману управлява в период от време наречен манвантара. 14 манвантари правят една калпа, или един ден от живота на създателя на Вселената Брахма (4 320 000 000 г.). По долу е списъкът от 14 Ману на сегашната калпа, наречена „Швета вараха калпа“:
Съгласно Бха́гавата-пура́на (санскр. भागवतपुराण) сега живеем в 7-а манвантара (период на ману) Шрадхадева (Вайвасвата) Ману.