Маргьорит Бургундска

Маргьорит Бургундска
Marguerite de Bourgogne
кралица на Франция и Навара
Портрет на Маргьорит, вероятно 19 век
Портрет на Маргьорит, вероятно 19 век

Родена
1290 г.
Починала
април 1315 г. (25 г.)
ПогребанаВернон, Франция

Религияхристиянство
Управление
Период1305 – 1315
КоронацияНавара – 23 септември 1305
Франция – не е коронована
ПредшественикЖана I Наварска
НаследникКлеманс Унгарска
Герб
Семейство
РодБургундска династия (Португалия)
БащаРобер II (Бургундия)
МайкаАгнеса Френска
Братя/сестриБланш Бургундска
Жана Бургундска
Одо IV
Хуго V
Лудвиг
Мария Бургундска (1298–1336)
СъпругЛуи X (1 октомври 1305 – 8 май 1315)
ДецаЖана II Наварска
Маргьорит Бургундска в Общомедия

Маргьорит Бургундска (на френски: Marguerite de Bourgogne; * 1290; † 1315) е кралица на Навара (1305 – 1315) и Франция (1314 – 1315).

Дъщеря е на Робер II Бургундски и Агнес Френска, една от дъщерите на Луи IX, което я прави по майчина линия потомка на династия Капетинги.

На 23 септември 1305 г. Маргьорит се омъжва за Луи X, първородният син на Филип IV Хубави. По това време Луи вече носи титлата крал на Навара и е престолонаследник на френския трон.

В началото на 1314 г. Филип IV арестува Маргьорит и другите две принцеси, сестрите Жана Бургундска и Бланш Бургундска, омъжени съответно за по-младите му синове Филип (бъдещият Филип V) и Шарл (бъдещият Шарл IV), по подозрение в изневяра. Принцесите се отличават с кокетство и весел нрав, което става причина да плъзнат слухове, че изневеряват на принцовете, но няма доказателства докато на гости във френския двор не пристига английският крал Едуард II, придружен от съпругата си Изабела Френска (дъщеря на Филип Хубави). Според хроникьорите от онова време Изабела става свидетел на прелюбодеянието на Маргьорит и Бланш с двама братя – рицарите Филип и Готие д`Оне. За Жана няма доказателства, което не пречи да ѝ бъдат предявени обвинения, че прикрива Маргьорит и Бланш.

Двамата братя са задържани и разпитани. Първоначално те отричат обвиненията, но след като са подложени на мъчения, признават, че са имали връзки с принцесите. Последва особено жестока публична екзекуция – на 19 април 1314 г. сред полето край Понтоаз на 30-ина км от Париж, двамата рицари са одрани живи, скопени, обезглавени и телата им са изложени за назидание. Такова свирепо наказание се обяснява с факта, че подобно престъпление се счита за обида и посегателство над кралската фамилия, а освен това предизвиква съмнения относно чистотата на кралската кръв на един евентуален бъдещ потомък. „Какви биха били легитимността и авторитетът на един бъдещ суверен, ако съществуват съмнения, че той няма кралско потекло?“

Филип IV не пощадява и принцесите. За Маргьорит наказанието е най-сурово, тъй като е омъжена за бъдещия крал. Тя е остригана и затворена в Шато Гаяр.


Шато Гаяр

Кралица на Франция

[редактиране | редактиране на кода]

Смъртта на Филип IV на 29 ноември 1314 г. превръща Маргьорит в кралица на Франция, но според мълвата Луи X се отървава от нея, като нарежда да бъде задушена с възглавници в килията ѝ. Според друга легенда Маргьорит умира от изтощение, тъй като е държана затворена в открита килия на върха на висока кула, изложена на вятър и студ. При всички положения тя е намерена мъртва през 1315 г. и още същата година крал Луи X се жени повторно.

Съществува и друга легенда, според която Маргьорит е преместена тайно в замъка Куш (Château de Couches), където умира много по-късно – чак през 1333 г. Подобна теза е възможна, тъй като Маргьорит е потомка на влиятелна и могъща фамилия, което прави възможно сключването на подобно споразумение с френския двор. Въпреки някои писмени сведения, които указват подобно развитие на нещата, тези доказателства са твърде слаби и, без да могат да бъдат категорично отхвърлени, понастоящем все още не се приемат сериозно.

От брака си с Луи X Маргьорит ражда дъщеря – Жана II Наварска (1311 – 1349), която успява да получи само една част от правата си над Навара през 1328 г. благодарение на споразумение между нейния съпруг Филип и френския крал Филип VI.

  • Маргьорит Бургундска е героиня в романите „Железният крал“ и „Удушената кралица“ на Морис Дрюон от поредицата „Прокълнатите крале“.
  • Weir, Alison. Isabella. – NY: Ballantin Bookc, 2005, 487 с., ISBN 0-345-45319-0
  • Bernhard Töpfer: Die letzten Kapetinger Ludwig X. (1314 – 1316), Philipp V. (1316/17 – 1322), Karl IV. (1322 – 1328). In: Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller(Hrsg.): Die französischen Könige des Mittelalters. C. H. Beck, München 1996, ISBN 3-406-40446-4, S. 231, 235, 239.
  • Maurice Druon: Der Fluch aus den Flammen. Fischer Taschenbuch Verlag, Frankfurt am Main, 2. Auflage 2008, ISBN 978-3-596-17418-8