Мариса Гаридо

Мариса Гаридо
Marissa Garrido
11 юли 2011 г.
Родена
Мариса Гаридо Аросамена
Починала
8 януари 2021 г. (94 г.)
Религиякатолицизъм
Националностмексиканка
Работилаписателка, сценаристка и драматург
Режисура
Активностот 1949 г.
Значими филми„Лъвицата (теленовела, 1961)“
Семейство
БащаХуан Гаридо
МайкаКармен Аросамена Санчес
Братя/сестриАмпаро Гаридо Аросамена
СъпругАгустин Саурет (1950-2017)
ДецаМарио Саурет Гаридо, Ернесто Саурет Гаридо, Мариса Саурет Гаридо
Уебсайт
Мариса Гаридо в Общомедия

Мариса Гаридо (на испански: Marissa Garrido) е мексиканска писателка, сценаристка и драматург, с най-голяма активност в периода 1960 – 1999 г.

Гаридо е авторка на 45 телевизионни адаптации и 65 оригинални истории за телевизията.[1] Най-успешното ѝ произведение е теленовелата Лъвицата от 1961 г. за мексиканската телевизионна компания Telesistema Mexicano. Последната оригинална теленовела, която създава, е Забранени целувки[2] от 1999 г. за мексиканската компания ТВ Ацтека.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Мариса Гаридо е родена на 30 май 1926 г. в град Мексико, в семейство на артисти. Отраснала е в стария квартал дел Кармен, въпреки че непрекъснато е пътувала с родителите си заради техните ангажименти. Баща ѝ е чилийският композитор, живеещ в Мексико, дон Хуан С. Гаридо, а майка ѝ е мексиканската актриса доня Кармен Аросамена. Дядо ѝ е Едуардо Аросамена, певец и актьор, представител на Златния век на мексиканското кино. Сестра ѝ, Ампаро Гаридо, а също и братовчед ѝ, Едуардо Аросамена, както и по-голямата част от потомството на семейството са актьори в радионовели, театъри и дублажа.

Още от детските си години Мариса Гаридо проявява интерес към изкуствата, изучава пиано и започва да учи в Националаната консерватория.[4] Официално завършва висше образование със специалност „Социални дейности“ в Колежа „Сан Илдефонсо“. Скоро, след като завършва своето образование, започва да проявява интерес към писането на радионовели, и това променя живота ѝ. Доня Кармен се опитва да разубеди своите дъщери да не поемат по пътя на артистичните среди, тъй като това не е стабилна работа, а работа, известна днес като свободна практика.[5]

Мариса Гаридо умира в град Мексико на 8 януари 2021 г., на 94-годишна възраст, от тежко дихателно усложнение, причинено от коронавирус.[6]

Радионовели

[редактиране | редактиране на кода]

Кариерата си като писател започва през 1949 г., пишейки повече от 30 радионовели за мексиканската радиостанция XEW-AM, която има излъчване в Куба, Пуерто Рико и Панама.[7] Това е началото на мексиканското радио, и Мариса Гаридо участва в създаването на Любовна сряда[8] и Дневникът на една жена,[9] първите радионовели, посветени на темата за майчината саможертва, спонсорирани от компании за почистване и лична хигиена.[10] Също така създава радионовелата Какво премълчават жените,[11] която по-късно се превръща в пиеса.

Театър

[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на произведението Какво премълчават жените, Мариса Гаридо се запознава с актьора Агустин Саурет, с когото се женят и имат син – Марио Саурет. Едни от най-известните постановки, написани от Гаридо, са Хлябът на бедните[12], Викът на кръвта[13], Чужда вина.[14]

Телевизия

[редактиране | редактиране на кода]
„ Всъщност телевизията нямаше да успее, ако не беше базирана на радионовелата. “

Мариса Гаридо[15]

Мариса Гаридо влиза в света на телевизията, но не като писател или сценарист, а като актриса в две програми – Don Fernando Soler y sus comediantes и Las tertulias de don Susanito. През 1959 г. създава Конфликтът[16], която е първата ѝ теленовела. Две години по-късно създава най-успешната си теленовела Лъвицата, режисирана и продуцирана от Ернесто Алонсо, с участието на Ампаро Ривейес и Гилермо Мурай.[17]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Оригинални истории

[редактиране | редактиране на кода]

Радионовели

[редактиране | редактиране на кода]
  • Diario de una mujer с Пруденсия Грифел
  • Corazón salvaje базирана на едноименното произведение от Каридад Браво Адамс
  • Al grito de la sangre с Кармен Монтехо
  • El hombre del paraguas
  • Teatro familiar azteca
  • Puerta al suspenso
  • Mujeres célebres
  • Por el ojo de la cerradura
  • Sor Amparo
  • Cita con Mauricio Garcés
  • Un cuento para usted
  • El pan de los pobres
  • Culpas ajenas
  • Lo que callan las mujeres

Теленовели

[редактиране | редактиране на кода]
  • Besos prohibidos (1999)
  • Mujer, casos de la vida real (1997)
  • Azul tequila (1998)
  • Encadenados (1988)
  • Pasión y poder (1988)
  • Angélica (1985)
  • Amor ajeno (1983) с Фернанда Вийели
  • En busca del Paraíso (1982)
  • Quiéreme siempre (1981)
  • Juegos del destino (1981) с Артуро Моя Грау
  • No temas al amor (1980)
  • Querer volar (1980)
  • Yara (1979)
  • Pasiones encendidas (1978) с Фернанда Вийели
  • Pecado de amor (1978) с Фернанда Вийели
  • Pacto de amor (1977) с Фернанда Вийели
  • Mañana será otro día (1976) с Фернанда Вийели
  • Paloma (1975)
  • Mundos opuestos (1975) с Фернанда Вийели
  • Barata de primavera (1975)
  • La tierra (1974)
  • Пристигнала е натрапница (1974)
  • Entre brumas (1973) с Фернанда Вийели
  • Duelo de pasiones (1968)
  • Entre sombras (1967)
  • El juicio de nuestros hijos (1967)
  • La razón de vivir (1966)
  • Тайната на изповедта (1965)
  • Destino (1963)
  • Лъвицата (1961)
  • Niebla (1961)
  • Las gemelas (1961)

Адаптации

[редактиране | редактиране на кода]

Литературни редакции

[редактиране | редактиране на кода]

Нови версии, пренаписани от нея

[редактиране | редактиране на кода]

Нови версии, пренаписани от други

[редактиране | редактиране на кода]

Театър

[редактиране | редактиране на кода]
  • Con la vara que midas или El sexo bionico
  • Departamento de soltero
  • Lo que las mujeres callan
  • Mi mujer mueve la rosa или Amores que matan

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Garrido, Consuelo. (2011). „Marissa Garrido“. Mujeres en el Cine y la Televisión A.C.
  2. ↑ Оригинално заглавие на испански език: Besos prohibidos.
  3. ↑ Marissa Garrido, escritora de telenovelas // White Pages. Посетен на 27 юли 2018.
  4. ↑ Mujeres en el Cine y la Televisión rendirá homenaje a la actriz Isela Vega, y a la escritora de radio y televisión Marissa Garrido en el GIFF // blogspot.com. Посетен на 27 юли 2018.
  5. ↑ Damas con antifaz. Mujeres en la radio 1920 – 1960 // books.google.com.mx. Посетен на 27 юли 2018.
  6. ↑ Fallece Marissa Garrido, pilar de la televisión mexicana
  7. ↑ Maria y Campos, Armando de. Lo que callan las mujeres de Marissa Garrido, en el Jorge Negrete.
  8. ↑ Оригинално заглавие на испански език: Miércoles de amor.
  9. ↑ Оригинално заглавие на испански език: Diario de una mujer.
  10. ↑ Damas con antifaz. Mujeres en la radio 1920 – 1960 // books.google.com.mx. Посетен на 27 юли 2018.
  11. ↑ Оригинално заглавие на испански език: Lo que callan las mujeres.
  12. ↑ Оригинално заглавие на испански език: El pan de los pobres.
  13. ↑ Оригинално заглавие на испански език: El grito de la sangre.
  14. ↑ Оригинално заглавие на испански език: Culpas ajenas.
  15. ↑ Damas con antifaz. Mujeres en la radio 1920 – 1960 // books.google.com.mx. Посетен на 27 юли 2018.
  16. ↑ Оригинално заглавие на испански език: El Conflicto.
  17. ↑ Mujeres en el Cine y la Televisión rendirá homenaje a la actriz Isela Vega, y a la escritora de radio y televisión Marissa Garrido en el GIFF // blogspot.com. Посетен на 27 юли 2018.
  18. ↑ Nuria Murat // Televisa. Посетен на 9 de julio de 2015. (на испански)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marissa Garrido в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​