Марихуана

Тази статия е за психоактивния продукт. За растението вижте Канабис.
Марихуана
Изходно растениеконоп
Част на растениетосъцветия
Географски произходЦентрална и Южна Азия
Активна съставкатетрахидроканабинол, канабинол, тетрахидроканабиварин
Употребарекреационна
Правен статут Списък №1 на ЗКНВП
Марихуана в Общомедия
Индийски коноп (Cannabis indica)

Марихуаната е наркотично психоактивно вещество, получавано чрез изсушаване (и понякога допълнителна обработка) на женските съцветия на някои видове коноп (Cannabis).

Съцветията се състоят от женските цветове, техните околоцветници и прилежащите листа. Тези части на конопеното растение са по-гъсто или по-рядко покрити с жлезисти власинки (трихоми), които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества.

Марихуаната обикновено е зелена на цвят, но може да бъде оцветена в различни оттенъци на сиво, кафяво или лилаво в зависимост от сорта, условията на отглеждане, начините на приготвяне и съхранение. Има специфичен мирис, който се определя от съдържащите се в нея терпени и може да се опише като наподобяващ мента, лимонова кора, борова смола и сено.

Употребява се най-често чрез пушене, но може да се консумира сурова или да влиза в състава на различни напитки и ястия, например манагуа. Пушенето обикновено става под формата на самоделно свити цигари или в различни приспособления – лули, бонгове, наргилета.

Химичен състав

[редактиране | редактиране на кода]
Марихуана

Химичните вещества, отговорни за действието на марихуаната върху психиката, се наричат канабиноиди. От тях най-важен е делта-9-тетрахидроканабинолът (THC), чието съдържание варира от 0,2% до 21% в зависимост от сорта коноп, климата, в който растението е израсло (при по-горещ и сух климат съдържанието на канабиноиди е по-високо), приложените методи за обработка и условията на съхранение. Най-често е в интервала 1 – 10%, но са постигани и резултати с до 32% съдържание на THC от сортовете, наречени „Skunk“.[1] Сред другите канабиноиди, съществен ефект имат канабидиолът (CBD) и канабинолът (CBN). С времето съдържанието на канабиноиди в марихуаната намалява, като процесът се ускорява под действието на светлина, повишена влажност и/или висока температура. Сортовете коноп, в които съдържанието на канабиноиди е под една гранична стойност (обикновено около 0,2%) се оценяват като индустриални и следователно неподходящи за добив на марихуана.

Биохимично влияние

[редактиране | редактиране на кода]

В организма канабиноидите оказват влиянието си чрез взаимодействие със специфичните канабиноидни рецептори CB1 и CB2, които се откриват в главния и гръбначния мозък, вътрешните органи и имунната система. Марихуаната няма токсично действие върху черния дроб или бъбреците. Метаболитите на канабиноидите се отделят от организма с урината, което позволява употребата на марихуана да се удостовери чрез прости и евтини тестове.

Действие

[редактиране | редактиране на кода]
Музей на марихуаната в Амстердам

Марихуаната усилва текущото настроение, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации, предимно при хора, които имат опит с употребата на халюциногени. Наблюдават се по-често слухови, отколкото зрителни халюцинации, възможни при висока доза са леки халюцинации със затворени очи. Според употребяващите „тревата“ има успокояващо действие и им помага да се справят със стреса; позволява възприемането по различен начин на музика и други изкуства.[2]

Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет, но не и върху дългосрочната такава или върху способността за самоконтрол. Употребяващите твърдят, че тревата засилва въображението им и творческите способности (особено в областта на изкуството), желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки; същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията.[2]

Употребата на марихуана води до намаляване отделянето на слюнка, понижаване на вътреочното налягане (което се проявява като зачервяване на очите)[2] и понижаване нивото на кръвната захар. Последното, съчетано с подсиленото вкусово усещане, води до засилване на апетита, което при редовна употреба може да доведе до натрупване на наднормено тегло, с всички произтичащи от това състояние последствия. Големите дози марихуана леко потискат имунната система, но няма статистически данни това да води до повишена податливост на заболявания. Освен това марихуаната има противовъзпалително и слабо изразено аналгетично действие. Тези свойства определят и основните медицински приложения на марихуаната и легализирането на така наречения медицински канабис (медицинска марихуана) в някои държави.[3]

Според изследвания, публикувани в британското медицинско списание Lancet[4], марихуаната заема 11-о място по вредност в списъка на вредни наркотични вещества.

Странични ефекти

[редактиране | редактиране на кода]

При по-високи дози употребата на марихуана може да доведе до състояние на параноя. При неопитните потребители може да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления – сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Предполага се, че тези явления до голяма степен са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващ в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.[3]

У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите, което понякога създава проблеми при оплодителните способности.[3]

Толерантност, зависимост и абстиненция

[редактиране | редактиране на кода]

Толерансът се повдига с по-голямата доза и по-честата употреба. Тъй като е индивидуално, намаляването на толеранса зависи от много фактори. Средно може да се приеме, че няколко дни след последното приемане ще са достатъчни за значителна разлика.[5]

Някои употребяващи оценяват като особено вреден навика марихуаната да се пуши, което асоциативно води до употреба на тютюн и съответно създаване на зависимост към никотин и излага пушещия на повишен риск от белодробни заболявания.

Обикновено рязкото спиране на употребата на марихуана предизвиква леко безпокойство, безразличие, нарушен сън и други симптоми.

Проблемна употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Употребата на марихуана може да представлява проблем за хора, активно занимаващи се с дейности, зависещи от краткотрайната памет, например ученици и студенти. Поради нарушаването на фината координация на движенията и на усещанията за пространство и време, употребата на марихуана е принципно несъвместима с шофирането и управлението на потенциално опасни машини.

По-значимите проблеми, свързани с употребата на марихуана, произтичат от законовата ѝ забрана в много държави. В тях употребяващите марихуана излагат на риск своето личностно и професионално развитие, собственост и здраве при налагане на наказанието „лишаване от свобода“, „глоба“ или други наказателни и административни санкции.

Методи на консумация

[редактиране | редактиране на кода]

Марихуаната може да бъде употребявана по различни начини:

  • пушене е най-често използваният метод. За целта могат да се използват ръчно свит джойнт (с или без тютюн), лули, бонгове, наргилета и други приспособления.
  • изпарител (на английски: vaporizer) – приспособлението нагрява марихуаната до 165 – 190 °C, позволявайки на активното вещество да се отдели в пара, без да изгаря самия продукт.
  • чай от канабис – чаят съдържа малки количества THC, защото тетрахидроканабинола е слабо разтворим във вода. Чаят се приготвя, като първо се добавя наситена мазнина (мляко или сметана) към гореща вода, заедно с малки количества канабис.
  • храни с канабис – канабисът може да се добави като съставка към широк кръг от храни. Ефектите при орален прием се проявяват по-бавно в сравнение с пушенето, но обикновено са по-продължителни.

Законово положение

[редактиране | редактиране на кода]

България

[редактиране | редактиране на кода]

В България марихуаната е посочена в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този списък са изброени вещества, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. В този списък е и хероина. Придобиването или държането на което и да е било от веществата в този списък се наказва по чл. 354а от Наказателен кодекс с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба от 2000 до 10 000 лева. Производството, преработването, придобиването или държането с цел разпространение се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба от 5000 до 20 000 лева. Когато наркотичните вещества са в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 10 000 до 50 000 лв. В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева. Тук обикновено се визират малки количества, необходими за лична употреба, и в зависимост от още няколко фактора, един от които е субективният.[6]

До 2004 г. на теория българските потребители на марихуана са имали право на ненаказуема „лична доза“, но през 2004 г. се криминализират напълно всички количества.

Нидерландия

[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват страни, където притежанието на марихуана в малки количества или дори търговията с нея в малки количества под стриктен контрол на определени за целта места не се преследва, което е довело на практика до декриминализация. Най-свободната в това отношение европейска страна е Нидерландия. Тази политика се води с цел да се намалят рисковете при употреба и да се отдели пазарът на марихуана от този на други психоактивни вещества с по-голям потенциал за вреда.

САЩ

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2012 г. американските щати Колорадо и Вашингтон официално легализират употребата на марихуана. От януари 2014 г. започват да се отварят магазини за продажбата на марихуана.

Уругвай

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 декември 2013 г. Уругвай става първата страна в света, която легализира отглеждането, използването и продажбата на канабис.[7] Растението може да се продава само на лица над 18-годишна възраст, които биват записвани в национален регистър, за да се следи тяхната употреба. Цените са фиксирани и се определят от държавата, както и качеството и количеството на произвежданата продукция.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ adai.uw.edu, архив на оригинала от 31 август 2017, https://web.archive.org/web/20170831061433/http://adai.uw.edu/marijuana/factsheets/potency.htm, посетен на 4 септември 2017 
  2. ↑ а б в erowid.org
  3. ↑ а б в erowid.org
  4. ↑ Psychoactive drugs of misuse: rationalising the irrational // The Lancet.
  5. ↑ www.leafly.com
  6. ↑ Наказателен кодекс // lex.bg. Посетен на 20 август 2009.
  7. ↑ Llambias, Felipe. Uruguay becomes first country to legalize marijuana trade // 11 декември 2013. Архивиран от оригинала на 2018-12-26. Посетен на 11 декември 2013.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]