Мария Кристина де Медичи Maria Christina de’ Medici | |
принцеса от Велико херцогство Тоскана | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | базилика Сан Лоренцо (Флоренция) |
Религия | католицизъм |
Герб | |
Семейство | |
Род | Медичи |
Баща | Козимо II де Медичи |
Майка | Мария Магдалена Австрийска |
Братя/сестри | Фердинандо II де Медичи Джовани Карло де Медичи Маргарита де Медичи Матиас де Медичи Франческо де Медичи Анна де Медичи Леополдо де Медичи |
Съпруг | няма |
Деца | няма |
Мария Кристина де Медичи в Общомедия |
Марѝя Кристѝна де Мèдичи (на италиански: Maria Christina de’ Medici, Maria Cristiana; * 24 август 1609, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 9 август 1632, пак там[1][2]) от фамилията Медичи, е принцеса от Велико херцогство Тоскана.
Тя е най-голямата дъщеря и първо дете на Козимо II де Медичи (* 1590, † 1621), велик херцог на Тоскана, и на Мария Магдалена Австрийска (* 1589, † 1631). Нейни дядо и баба по бащина линия са Фердинандо I де Медичи, Велик херцог на Тоскана, и Кристина Лотарингска, принцеса от Дом Лотаринги, а по майчина – ерцхерцог Карл II Австрийски и Мария Анна Баварска. Има петима братя и две сестри:
Мария Кристина получава същите имена като баба си по бащина линия. Тя е кръстена година след раждането си – на 21 ноември 1610 г.[3] Родена е инвалид. Историкът Естела Галасо-Калдерара в книгата си „Великата херцогиня Мария Магдалена Австрийска“ описва състоянието ѝ по следния начин: „Вината на нейния пол[4] бе утежнена от сериозни физически и психически аномалии“.[5] Семейството крие физическото и психическото ѝ състояние. През 1619 г. 10-годишната Мария Кристина е настанена в манастира на Непорочното зачатие във Флоренция, поверена на грижите на монахини от Конгрегацията на сестрите на Свети Стефан. Там тя живее с многобройни слуги и приятелки.[6]
След 10-месечни преговори на 14 октомври 1620 г. във Флоренция ръководителите на родовете на Медичите и Фарнезе сключват брачен договор, според който Мария Кристина или друга принцеса от дома на Медичите трябва да стане съпруга на Принц Одоардо, син и наследник на Ранучо I, херцог на Парма и Пиаченца от рода Фарнезе.[7] Когато принцът разбира за физическите недостатъци на булката, той отказва да я вземе за жена. Брачният договор предвижда младоженецът да замени една принцеса с друга[8] и вместо Мария Кристина за него се омъжва по-малката ѝ сестра Маргарита.[9]
Мария Кристина все още живее в манастира, но не полага монашески обети.[6] Умира на 22-годишна възраст на 9 август 1632 г.[1][2] във Вилата на Медичите в Поджо Империале близо до Флоренция.[10] През 1857 г. гробът ѝ в Параклисите на Медичите в Базилика „Сан Лоренцо“ е открит и ексхумиран. При изследването на тленните ѝ останки е установено, че от дрехите, в които е била погребана, „само дантела, напълно изгнила, и малко метал от цветята, от които е направена короната“, косата на главата е била „отделен от черепа и смесена с кост“.[11]
Запазени са няколко портрета на Мария Кристина. Портретът на дете от 1613 г., приписван на Валоре Казини, сега е в колекцията на Музея на историята на изкуството във Виена.[12] Майке Фогт-Люерсен идентифицира като неин детски портрет от неизвестно лице и портрет, приписван на Кристофано Алори, в който тя е изобразена като Юдит с меч и главата на Олоферн в ръцете.[13]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мария Кристина Медичи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |