Мария Тарновская

Мария Тарновская
руска графиня
Родена	Графиня Мария Николаевна О’Рурк 9 юни 1877 г. Полтава, Руска империя
Починала	23 януари 1949 г. (71 г.) Санта Фе, Аржентина
Погребана	Украйна
Националност	Русия
Семейство
Баща	Николай Морицович О'Рурк
Майка	Екатерина Петровна Селецкая
Съпруг	Василий Василиевич Тарновский
Деца	Василий Татяна

Мария Николаевна Тарновская, родена графиня Мария Николаевна О'Рурк (* 9 юни 1877, Полтава, Руска империя, † 23 януари 1949, Санта Фе, Аржентина), е руска благородничка. Придобива международна известност, като е изправена на съд за подстрекателство към убийството на един от нейните любовници. Процесът ѝ във Венеция през 1910 г. и последвалата присъда привличат вниманието на медиите от двете страни на Атлантика и стават предмет на различни книги на автори като Ани Виванти, Ханс Хабе и др.

Произход

Тя е дъщеря на граф Николай Морицович О'Рурк (* 1834, † 1916), руски морски офицер от ирландски произход, и на втората му съпруга Екатерина Петровна Селецкая (* 1850, † 1905), дворянка от казашки произход.

Биография

След като завършва Института за благородни девици, Мария се запознава с Василий Василиевич Тарновский (* 1872, † 1932), най-големият син на известния производител на захар и филантроп Василий Василиевич Тарновский. Родителите са против връзката им. Двамата се женят тайно и родителите им трябва да приемат брака. След брака тя променя фамилията си на „Тарновская“. През 1897 г. Мария ражда първия им син Василий. Съпругът ѝ напълно я игнорира и по време на раждането на сина им не е до нея, а пие в бар.

Мария пътува много, защото вярва, че това ще ѝ помогне да се справи с болестите си. По време на пътуването си до Генуа, в опит да лекува болестите си, се разболява от коремен тиф. Това е следствие от психологическото ѝ състояние и от гинекологичните ѝ заболявания. Тя отново забременява и ражда дъщеря Татяна (* 1899, † 1994). По-късно съпругът ѝ бяга и заживява с балерина. Неговият по-малък брат Петър се самоубива поради несподелената си любов с Мария.

Мария Търновская винаги е била на ръба на лудостта. Мнозина са шокирани и не вярват, че тази висока, интересна жена с кестенява коса и сладък чувствен глас, елегантна и изискана, посещаваща големите салони на Европа, е в състояние да измисли престъпления. Лекарите твърдят, че семейството ѝ има психически проблеми. Пристрастена е към наркотиците като етер, морфин и кокаин, и дори приема смъртоносни дози. Лекува се от бяс след ухапване от куче, което също води до усложнения за нервната ѝ система. Лекарите смятат, че всичките ѝ проблеми произтичат от гинекологични заболявания. Когато неофициално се разделя с граф Тарновский, Мария се споразумява с него синът им Василий да остане при нея, а дъщеря им Татяна – при него. Тя е много близка със сина си, и тази ѝ близост е използвана пред съда от лекарите и адвокатите като повод. Мария също страда от клаустрофобия, като не харесва стаи със затворени врати, защото вярва, че от другата страна на вратите има мъртви хора. Всъщност тя е психопат.^[1]

Любовници и престъпление

Мария Тарновская има много любовници, сред които е и Стефан Боржевский, с когото живее в семейното имение, докато съпругът ѝ е в Киев. Тя стреля по Боржевский с пистолет и го ранява смъртоносно във врата. Съпругът ѝ е поставен под домашен арест, а след процеса е оправдан.

Мария има връзка с граф Павел Голенищев-Кутузов-Толстой, далечен роднина на съпруга ѝ. Между съпруга ѝ и Голенищев има дуел с мечове, който завършва без резултат.

„Черната вдовица“, както наричат Мария Тарновская, предизвиква самоубийството на барон Владимир Щал, който се влюбва безпаметно в нея. Той напуска семейството си и я води в Ялта. Праща ѝ наркотични вещества, за да се справя тя със силната болка. Праща ѝ и писма, в които изразява своята преданост. Мария е смятана за изключително страстна жена, омайваща дори присъстващите на процеса. Барон фон Щал застрахова живота си на името на Тарновская и се самоубива два дена по-късно.

Любовник на графинята е и Донат Прилуков, московски адвокат, специалист по търговски и граждански дела. Той дълго устоява на чара ѝ. Прилуков я води в Москва и наема имение за нея на ул. „Садовая-Кудринская“. Тарновская, с любовта си към лукса, му струва средно по 4000 рубли на месец. В крайна сметка Прилуков изоставя жена си и трите им деца, открадва пари от клиенти (80 000 рубли) и отвежда Тарновская във Френски Алжир. Когато парите свършват, влюбените започват да мислят как да запълнят бюджета. По това време богатият граф Павел Евграфович Комаровский и болната му съпруга Емилия почиват във Френски Алжир. Комаровский веднага се заинтересува от Мария. Той се занимава с благородни дела: организатор е на конгреса на руските пожарникари, любител е на изкуството, дарител е на провинциалния музей в Орлов и е собственик на голяма библиотека. След смъртта на съпругата си Комаровский предлага брак на Тарновская. Тя обещава да свърже съдбата си с него веднага след развода си. Двамата отиват в град Орел. След като представя Мария на роднините си, Комаровский отива във Венеция, за да купи там дворец, където желае да я настани. В Орел Тарновская има нов млад любовник – дворянина Николай Наумов, син на пермския губернатор. Той се влюбва в нея веднага и страстно, и дори написва стихотворение в нейна чест, където се заклева да ѝ бъде верен до гроб. Тя лесно го манипулира, както и всички останали. Наумов е млад мъж с наследствени психологически проблеми, които също са свързани с травмата, която преживява при удавяне в река Волга, когато е на 16 години. Той също е алкохолик, а Мария е склонна към мазохизъм.

Тарновская и Прилуков решават да ограбят граф Комаровский и след това да го убият по начин, който да не събуди подозрение. Граф Комаровский дава на Мария 80 хил. рубли; изготвя застрахователна полица на нейно име за 500 хил. франка и ѝ завещава цялото си движимо и недвижимо имущество. Мария Николаевна настоява в застрахователния договор да бъде включена клауза, според която тя да може да получи всички пари в случай на насилствена смърт на графа. От този момент нататък съдбата на графа е решена. Той е ранен на 4 септември 1907 г. в дома си във Венеция от Николай Наумов – любовник на Мария. На втория ден Комаровский умира и полицията задържа Наумов във Верона, Донат Прилуков във виенски ресторант, а Мария Тарновская и нейната камериерка Елиза Пере във влака за Виена. Тарновская е хвърлена във венецианския затвор „Джудека“ в очакване на процеса.

Процес и присъда

Разследването се проточва две години и половина. Разпитани са 250 свидетели, привлечени са 22 вещи лица, включително 9 психиатри. Работата на италианското правосъдие води до 34 тома на три езика: руски, италиански и френски. Процесът, известен на местно ниво като „Руският казус“ (il Caso russo), започва в петък, 5 март 1910 г., и продължава до 20 май същата година. Проведени са 48 съдебни заседания. По време на процеса присъстват видни личности: актьори и херцoзи.^[2]

Защитата заявява, че основната причина за разочарованието на Тaрновская е, че тя никога не е срещала наистина мил, всеотдаен и честен човек. Защитата се опитва да оправдае действията ѝ със зависимост и болест.

Камериерката ѝ Елиза Перие е оправдана. Николай Наумов е осъден на 3 години и 4 месеца затвор, Мария Тарновская - на 8 години и 4 месеца, а Донат Прилуков - на 10 години. Тарновская е преместена в затвор в град Трани в Южна Италия^[3], където остава до юни 1915 г., когато е освободена предсрочно за примерно поведение.

Последни години и смърт

Разказите за живота на Мария Тарновская след освобождаването ѝ са оскъдни. Известно е, че в компанията на американски дипломат тя емигрира в Южна Америка малко след освобождаването си под псевдонима „Никол Ръш“ (на англ. Nicole Roush).^[4] През 1916 г. живее в Буенос Айрес с новия си любовник – французина Алфред дьо Вилмер и нарича себе си „Мадам дьо Вилмер“. Има сведения, че държи магазин за продажба на коприна и бижута.^[5][6]

Алфред дьо Вилмер умира през 1940 г. Мария умира на 23 януари 1949 г. на 71-годишна възраст. Тялото ѝ е върнато обратно в Украйна (тогава СССР), където е погребана в семейната гробница.^[1]

Италианският режисьор Лукино Висконти работи върху филм, наречен „Процесът над Мария Тарковская“, който никога не е заснет.^[7]

Бележки

1. Massara, Franco. Oscar Wilde – O escândalo da condessa. Т. 25. Otto Pierre. (на португалски)
2. "Enchantress" Bewitches all at murder trial // New York Times. 03/04/1910.
3. Countess Tarnowska tells dreadfull story // New York Times. 12/09/1915.
4. Newerkla, S. M. "Das irische Geschlecht O'Reilly und seine Verbindungen zu Österreich und Russland" [Ирландская семья О'Рейли и их связи с Австрией и Россией]. В: Diachronie – Ethnos – Tradition: Studien zur slawischen Sprachgeschichte [Диахрония – Этнос – Традиция: Студии по истории славянских языков]. Eds. Jasmina Grković-Major, Natalia B. Korina, Stefan M. Newerkla, Fedor B. Poljakov, Svetlana M. Tolstaja. — Brno: Tribun EU, 2020. — ISBN 978-80-263-1581-0. — Стр. 259–279 (цифровая копия), здесь стр. 264–265.
5. American Bar Tarnowska’s - Hotel Ala, Veneza // Hotel Ala. Архивиран от оригинала на 2019-01-09. Посетен на 2019-01-11. (на португалски)
6. Andrea Salmaso. MARIA NIKOLAJEWNA O’ROURKE TARNOWSKA “L’AFFARE DEI RUSSI” – VENEZIA (1907-2007) // Hotel Ala. с. 75. Архивиран от оригинала на 2016-04-30. Посетен на 11/01/2019. (на италиански)
7. Seymour Benjamin Chatman, Antonioni, or, The Surface of the world Архив на оригинала от 2021-10-10 в Wayback Machine. (University of California Press, 1985), p. 273.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тарновская, Мария Николаевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​