„Маркграф“ SMS Markgraf | |
Модел на линейния кораб „Маркграф“ | |
Флаг | Германска империя |
---|---|
Клас и тип | Линеен кораб от типа „Кьониг“ |
Производител | AG Weser в Бремен, Германска империя. |
Служба | |
Заложен | ноември 1911 г. |
Спуснат на вода | 4 юни 1913 г. |
Влиза в строй | 1 октомври 1914 г. |
Изведен от експлоатация | потопен от екипажа си на 21 юни 1919 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 25 796 t (нормална) 28 600 t (пълна) |
Дължина | 175,4 m (максимална) |
Ширина | 29,5 m (по КВЛ) |
Газене | 9,19 m (при пълна водоизместимост) |
Броня | пояс: 80 – 350 mm; траверси: 130 -300 mm; палуба: 20 – 30+60 – 100 mm; барбети: 80 – 300 mm; кули ГК: 80 -300 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 170 – 350 mm |
Задвижване | 3 парни турбини Bergmann; 15 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft; 3 гребни винта; 31 000 к.с. (проектна), 43 300 к.с. (максимална) |
Скорост | 21 възела (39 km/h) |
Далечина на плаване | 6800/4600 морски мили при 12/19 възела ход |
Екипаж | 1136 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 5x2 305 mm; 14x1 150 mm; (в каземати) 8x1 88 mm Зенитна артилерия: 4x1 88 mm |
Торпедно въоръжение | 5x1 500 mm ТА |
„Маркграф“ в Общомедия |
Маркграф (на немски: SMS Markgraf[1]) е линеен кораб на Германския императорски военноморски флот третият кораб от типа „Кьониг“ дреднаути (заедно с „Гросер Курфюрст“, „Кьониг“ и „Кронпринц“), участник в Първата световна война. Наречен е в чест на кралския баденски род от маркграфство Баден, титлата (на немски: Markgraf) е немският аналог на френската маркиз.
Линкорът „Маркграф“ е заложен през ноември 1911 г. и спуснат на вода на 4 юни 1913 г. Въведен е в състава на флота на 1 октомври 1914 г., два месеца след началото на Първата световна война.
„Маркграф“, както и трите други еднотипни линкора, участва във всички основни операции на германския флот през войната, включая Ютландското сражение от 31 май – 1 юни 1916 г.
„Маркграф“ е третият съд в немската линия и взема активно участие в боя с британския Гранд Флийт. По време на боя „Маркграф“ получава попадения от пет снаряда голям калибър на английските линкори, а неговия екипаж понася загуби: 23 души са убити.
Линкорът „Маркграф“, през октомври 1917 г., взема участие в операция „Албион“, нападението над принадлежащите на Руската република острови в Рижкия залив. След успешното приключване на операцията се натъква на мина, по време на прехода си обратно в Германия.
След поражението на Германия и подписването на примирието, през ноември 1918 г., „Маркграф“ както и болшинството големи бойни кораби на Флота на Откритото море е интерниран от британския Кралски флот в Скапа Флоу. Корабите са разоръжени, техните екипажи – съкратени.
На 21 юни 1919 г., малко преди това, да бъде подписано Версайското съглашение, командващият интернирания флот контраадмирал Лудвиг фон Ройтер издава заповед за за потопяването на флота. При опит на англичаните да попречат на потопяването девет немски моряка загиват, включая капитана на кораба – Шуман. За разлика от болшинството други потопени съдове, „Маркграф“ не е изваден от водата и все още се намира на дъното на залива Скапа Флоу.
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Markgraf (1913) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |