Марлборо (линеен кораб, 1912)

„Марлборо“
HMS Marlborough
Линкорът „Марлборо“
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Айрън Дюк“
ПроизводителHM Dockyard в Девънпорт, Великобритания.
Служба
Заложен25 януари 1912 г.
Спуснат на вода24 октомври 1912 г.
Влиза в строй12 юни 1914 г.
Изведен от
експлоатация
27 юни 1932 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост25 400 t (нормална)
30 030 t (пълна)
Дължина187,2 m
(по КВЛ)
190 m
(максимална)
Ширина27,5 m (максимална)
Газене8,74 m
(средно, при нормална водоизместимост)
9,98 m
(средно, при пълна водоизместимост)
Броняглавен пояс: 203 – 305 mm;
горен пояс: 203 mm;
траверси: 38 – 203 mm;
горна палуба: 37 – 51 mm;
барбети: 76 – 254 mm;
кули ГК: 280 mm;
бойна рубка: 76 – 305 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
29 000 к.с. (проектна)
Скорост21,25 възела
(39,36 km/h)
Далечина на
плаване
8100 морски мили при 12 възела ход
4500 при 20 възела ход
3800 на пълен ход[2]
Екипаж925 души
(във военно време до 1180)[1]
Въоръжение
Артилерия5x2 343 mm;
12x1 152 mm
4x1 47 mm (салютни);
5x1 7,71 mm картечници „Викерс“;
1x1 76 mm (десантно оръдие)
Зенитна артилерия:
2x1 76 mm;
10x1 7,71 mm ръчни картечници „Люис“
Торпедно
въоръжение
4 x 533 mm ТА
Самолети2 полетни платформи
за самолети-коректировчици
(свалени 1920 – 1927 г.)
„Марлборо“ в Общомедия

Марлборо (на английски: HMS Marlborough) е британски линеен кораб от типа „Айрън Дюк“. Наречен е в чест на Джон Чърчил, 1-вия херцог Марлборо. Участва в Ютландското сражение; там е флагмански кораб на 1-ва линейна ескадра на Grand Fleet, флаг на вицеадмирал Сесил Бърни. Продаден за скрап през 1932 г.

HMS Marlborough е заложен в кралската корабостроителница на Девънпорт на 25 януари 1912 г[1]. Кръстен е в чест на Джон Чърчил, 1-вия херцог Марлборо (1650 – 1722) – английски пълководец от времената на Войните за испанското наследство.

На 24 октомври 1912 г[1] е спуснат на вода.

На 10 март 1914 г. започва заводски изпитания. По време на 4-часовите ходови изпитания на мерната миля в Полперо в един от пробезите Marlborough развива форсирана мощност на турбините от 32013 к.с., при това средната честота на въртене на гребните валове съставя 310 об/мин, което осигурява на кораба скорост от 21,8 възела.

На 12 юни 1914 г. линкора влиза в състава на флота.

Схема на общото разположение на линкорите от типа „Iron Duke“.

Кораба е полубачен тип, с таранен нос и заоблена щевнева кърма. Полубака и палубата са без седловатост. Борда е прав. На полубака в носа от кула „А“ и на юта в кърмата от кула „Z“ има срезове за разширяване на секторите на обстрел на казематните оръдия. Непосредствено зад двете носови кули е високата носова надстройка, увенчана с тринога фокмачта с далекомерен пост на топа. В кърмата от нея има два прави вертикални комина. Между кърмовия комин и кърмовата надстройка се намира кула „Q“. Кърмовата надстройка е ниска, неразвита. Непосредствено зад нея са двете кърмови кули.

Енергетична установка

[редактиране | редактиране на кода]

Главната енергетична установка включва в себе си 2 комплекта турбини на Парсънс, работещи на 4 вала, и 18 водотръбни котела Babcock & Wilcox, разположени в три котелни отделения (по 6 котела във всяко). Всеки котел е оборудван с три инжектора за разпръскване на нефт непосредствено върху горящите въглища.

Турбините за високо налягане за преден и заден ход, разположени в крайните бордови отсека на машинното отделение, въртят външните валове (1-ви и 4-ти), турбините ниско налягане за преден и заден ход са заключени в единен корпус и въртят вътрешните валове (2-ри и 3-ти). Всички турбини са от реактивен тип.

Проектната мощност на турбините се оценява на 29000 к.с., което при средна честота на въртене на гребните валове от 300 об/мин трябва да осигуряват на кораба скорост на хода от 21 възела. Ходовите изпитания потвърждават разчетните стойности. На 10 март 1914 г. Marlborough на 4 часовите ходови изпитания на мерната миля в Полперо в един от пробезите развива форсирна мощност на турбините 32013 к.с., при това средната честота на въртене на валовете съставя 310 об/мин, което осигурява на кораба скорост от 21,8 възела.

Скорост и далечина на плаване

[редактиране | редактиране на кода]
  • на пълен ход – 3800 мили.
  • 20-възлов – 4500 мили;
  • 18-възлов – 5400 мили;
  • 15-възлов – 7300 мили;
  • 12-възлов – 8100 мили.

Нормалният запас въглища съставлява 900 тона, пълният 3250 тона, запаса нефт е 1050 тона. На кораба също има т. нар. неприкосновен запас нефт, който съставлява 550 тонн. Разхода на въглища за денонощие при 12-възлов ход съставлява 135 тона, на 16,4-възлов ход – 325 тона.

Артилерия на главния калибър

[редактиране | редактиране на кода]

Десет 13,5" морски оръдия Mark V на фирмата „Викерс“, разположени в пет двуоръдейни кули на фирмата „Армстронг“. Кулите са разположени по линейно-терасовидната схема (кули „B“ и „X“ са издигнати).

Общият боекомплект е 1000 снаряда от всички типове (фугасни, бронебойни, полубронебойни, шрапнелни) или по 100 снаряда на ствол[3].

Дванадесет казематни 152-мм оръдия образец MK.VII с разделно зареждане, с дължина на канала на ствола 45 калибра (6840 мм) (на английски: 6"/45 BL Mk.VII), побордно в района на носовата надстройка.

Зенитно въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

През 1915 г. в кърмовата част са поставени две 45-калибрени 76-мм зенитни оръдия образец QF Mk. I (на английски: QF 3 inch 20 cwt) с боекомплект по 150 изстрела на ствол, обаче поради липсата на кораба на прибор за управление на зенитния огън тези оръдия са практически безполезни в борбата срещу самолети и стават, може би, само за борба със сравнително бавните „цепелини“.

През 1918 г. са поставени далекомери с база 5,03 м за определяне на разстоянието до въздушните цели.

През 1927 г. допълнително са поставени две 102-мм зенитни оръдия, които са разположени на носовата надстройка. През 1929 г. всички 76-мм зенитни оръдия са заменени със 102-мм.

Торпедно въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

Четири 533-мм торпедни апарата:

  • 2 носови, разположени под водолинията (по един на всеки борд) в района на шпиловете;
  • 2 кърмови (по един на всеки борд) на нивото на траверса на барбета на оръдейната кула „Y“.[4]

Общият боезапас съставлява 20 торпеда образци Mk.I и Мк. II, по-късно – Мк. IV.

Авиационно въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

През 1918 г. на всички линейни кораби от типа „Айрън Дюк“ на покривите на оръдейни кули „B“ и „Q“ са поставени полетни платформи за колесните самолети-бипланиSopwith Camel“ (или „Sopwith Pup“). Самолетите са предназначени за водене на въздушно разузнаване и коректировка на стрелбата.

През 1919 г. на всички линейни кораби полетните направляващи от авиационните платформи са свалени, макар самите платформи на кулите да са оставени.

През 1920 г. платформата на кула „B“ е демонтирана, а през 1927 г. е демонтирана и платформата от кула „Q“.

От август 1914 до януари 1917 г. е флагман на 1-ва линейна ескадра на Grand Fleet.[5]

На 16 януари 1916 г. се сблъсква танкера Prudentia, в резултат на това танкера потъва.

Участва в Ютландското сражение. Първи от линкорите (в 18:17) открива огън.[6] Изстрелва 162 снаряда на главния калибър. Получава попадение от торпедо на немски разрушител[7], получава неголям крен, губи ход. Човешки загуби – 2 убити и 2 ранени. Отбуксиран е в базата. В ремонт е до 29 юли 1916 г., след това се връща към активна служба.[5]

Пре март 1919 г. е изпратен в Черно море за евакуация от Крим на намиращите се там Романови. На борда на линкора Русия напускат: вдовстващата императрица Мария Фьодоровна, великия княз Николай Николаевич младши с жена му Анастасия Николаевна, великия княз Петър Николаевич с жена му Милица Николаевна и децата Марина Петровна, Роман Петрович, Надежда Петровна, великата княгиня Ксения Александровна, князете с императорска кръв Фьодор Александрович, Никита Александрович, Дмитрий Александрович, Ростислав Александрович, Василий Александрович, князете Юсупови – Феликс Феликсович-старши, Зинаида Николаевна, Феликс Феликсович-младши, Ирина Александровна и Ирина Феликсовна[8], княз Дмитрий Иванович Орбелиани

Остава в състава на флота до 1932 г., след което през май е изключен от списъците на флота и е продаден за скрап[7][9].

  1. а б в Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. издание 2006. СПб., 116 с. ISBN 5-98830-017-0.
  2. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921 – С. 31.
  3. Burt_British_Battleships_WW1 193, с. 2.
  4. Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. 69 с.
  5. а б Iron Duke Class Dreadnought Battleship
  6. Sir John Jellicoe’s Report on the Battle of Jutland
  7. а б История на серията „Iron Duke“ („Айрън Дюк“) // Архивиран от оригинала на 2013-12-13. Посетен на 2019-08-02.
  8. King, Greg. The Man Who Killed Rasputin: Prince Felix Youssoupov and the Murder That Helped Bring Down the Russian Empire. Citadel Press, 1998, p. 209. ISBN 0-8065-1971-1
  9. Iron Duke Class Dreadnought Battleship[1]
на руски език
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. СПб., 116 с. ISBN 5-98830-017-0.
  • П. Ч. Смит. Пьедестал (Сборник „Решающие конвойные битвы“). 223 с. ISBN 5-17-038536-6.
на английски език
  • Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1-84603-009-9.
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Hore, Peter. Battleships of World War I. London, Southwater Books, 2006. ISBN 978-1-84476-377-1.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Marlborough (1912) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​