Мартин V

Мартин V
римски папа
Понтификат
Начало	11 ноември 1417 г.
Край	20 февруари 1431 г.
Предшественик	Григорий XII
Наследник	Евгений IV
Лична информация
Рождено име	Одоне Колона (фам.Колона)
Роден	1369 г. Генацано, близо до Рим, Папска държава
Починал	20 февруари 1431 г. (62 г.) Ватикана, Рим, Италия
Герб
Мартин V в Общомедия

Папа Мартин V (на латински: Martinus V), с рождено име Одоне Колона, е римският папа, с чийто избор окончателно приключва Западната Папска схизма.

Произход и кариера

Роденият около 1368 г. Одоне произхожда от влиятелното в Рим благородническо семейство Колона. Членовете на фамилията са издигани до високи аристократични санове, като братът на бъдещия папа – Джордано, получава титлите принц (княз) на Салерно и херцог на Веноза. Самият Одоне още като юноша е обявен за апостолически протонотарий и кариерата му бързо напредва във възходяща прогресия. Ръкоположен е за епископ на Урбино през 1390 г., а след 1405 г. вече носи кардиналска шапка, макар и само като кардинал-дякон, най-младшата кардиналска длъжност. Одоне Колона е посочен за делегат и представител на Александър V (антипапа) за изслушването на протестантския реформатор Ян Хус през 1410 г. Пътят отново среща Колона с Хус на събора в Констанц, когато последният е арестуван и екзекутиран като еретик, а кардиналът е номиниран и избран за новия папа Мартин V.

Понтификат

На 6 ноември 1417 година участниците в Констанцки събор в лицето на 23 кардинали и 30 представители на „християнските нации“ – Германия, Англия, Испания, Франция и Италия (Полша е причислена към германската нация) – единодушно изборат за папа 49-годишния кардинал Колона.^[1] Новоизбраният папа, нямащ висши санове, в течение на три дни е посветен последователно в дякон, свещеник и епископ, което е необходимо за придобиване на върховната власт в Църквата.

Новоизбраният глава на Римокатолическата църква започва понтификата си с надеждите на целия християнски свят да прекъсне разделението, изгнанието и срамните години за папската институция.

След тържествената коронация, без да дочака закриването на събора, Мартин V тръгва към Италия. Но пътят към Рим му отнема три години. Свободното встъпване в Рим е нужно да се купи от Джована II Неаполитанска, кралица на Неапол, която дълго търгува, и от самозвания кондотиер Брачио да Монтоне, който, ползвайки се от хаоса, завзема властта в папската държава. Самото влизане на Мартин V във Вечния град не носи триумфален характер: разрушени домове, пустеещи дворци и разграбени църкви свидетелстват за дълбокия упадък на изоставената от папите столица на християнството. Мартин V енергично се заема с възстановяването на града. Той много сдържано се отнася към решенията на завършилия Констанцки събор.^[1]

Той успява, като консолидира властта и икономическата стабилност на папството, но и за миг не демонстрира желание за промяна и диалог с реформаторите от Средна и Западна Европа – последователите на Хус и Джон Уиклиф. Той дори издава едикт (папска була) за преследването им, който дава началото на религиозните Хусистки войни.

Мартин V и робството

Робството е обичайно явление в Европа, Африка и Азия по време на управлението на Мартин.^[2] През XV век настроенията в Европа все по-често се обръщат против поробването на християните и Църквата осъжда такава практика, но това не се разпространява над друговерците.

По мнението на историка Кит Бъртън, Мартин санкционира кръстоносния поход против Африка през 1418 г. и това е в съответствие с по-късната була (1441), за санкциониране на португалската търговия с африкански роби.^[3] През март 1425 е издадена була, която заплашва с отлъчване всеки християнски търговец на роби.^[4] През юни 1425 Мартин предава на анатема тези, които продават роби християни на мюсюлманите.^[2] Това само усилва търговията с африкански роби. Така Енрике Мореплавателя подарява на папата десет чернокожи роби.^[5] Мартин поддържа колониалната експанзия.

Източници

1. Ott, Michael. „Pope Martin V.“ The Catholic Encyclopedia. Vol. 9. New York: Robert Appleton Company, 1910. 25 юли 2014
2. Setton 1978, с. 46
3. Burton 2007, с. 197
4. Davis 1988, с. 100
5. A history of Christianity in Asia, Africa, and Latin America, 1450 – 1990. Grand Rapids, MI, W.B. Eerdmans, 2007. ISBN 0802828892. с. 144.

Григорий XII

→

римски папа (1417 – 1431)

→

Евгений IV