Мартин Уокър

Мартин Уокър
Martin Walker
Мартин Уокър, 2013 г.
Мартин Уокър, 2013 г.
Роден23 януари 1947 г. (78 г.)
Професияписател, журналист
Националност Шотландия,
 Великобритания
Активен период1971 -
Жанркриминален роман, трилър, исторически роман, документалистика
Известни творбипоредица „Брюно, началник на полицията“
СъпругаДжулия Уотсън
Деца2
Подпис
Уебсайтwww.brunochiefofpolice.com
Мартин Уокър в Общомедия

Мартин Уокър (на английски: Martin Walker) е британскижурналист и писател на произведения в жанра криминален роман, трилър, исторически роман и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Алън Уокър е роден на 23 януари 1947 г. в Шотландия.[5] Завършва средното си образование в училището за момчета на окръг Хароу. Получава диплома по история с отличие в колежа Балиол на Оксфордския университет и следва международни отношения и икономика като стипендиант в Харвардския университет.[3][4]

След дипломирането си от 1971 г. работи като журналист в „Гардиън“, като заема различни позиции, включително шеф на бюро в Москва и Съединените щати, европейски редактор и помощник-редактор. Подава оставка през 1999 г. след 28 години във вестника. От 2000 г. е журналист към Юнайтед Прес Интернешънъл, като също е международен кореспондент. След пенсионирането си става почетен главен редактор на медията. Същевременно заема редица други длъжности, включително старши учен в Международния център за учени „Удроу Уилсън“ във Вашингтон, член на борда на директорите на Global Panel Foundation, старши директор на Съвета за глобална бизнес политика[1], и др. Той също така е сътрудник за становища на „Лос Анджелис Таймс“ и на списание „Европа“, както и е редовен коментатор в Си Ен Ен, „Инсайд Вашингтон“ и Националното радио.[2][3][4]

Заедно с работата си като журналист пише документална и художествена литература. Първата му документална книга „Националният фронт“ е издадена през 1977 г., и е за четвъртата по големина, крайно дясна, политическа партия в САЩ. Следват още негови документални книги за силата на пресата, студената война, емблематични личности като Горбачов и Клинтън.[1]

Първият му роман „Инфилтраторът“ е издаден през 1978 г. Става известен с историческия си роман „Пещерите на Перигор“, в който се преплитат събития от Втората световна война и Съпротивата областта Перигор (Дордон) в Южна Франция, и търсенето на изгубена пещера с рисунки от преди 17 000 години (подобно на пещерата Ласко).[1]

От 2008 г. започва издаването на неговата емблематична поредица криминални романи „Брюно, началник на полицията“. Действието в тях се развива в региона Перигор във Франция, където семейство Уокър има ваканционна къща.[1] Главен герой е нетрадиционният селски полицай Беноа „Брюно“ Куреж, страстен готвач и бивш войник, ранен по време на мироопазваща мисия на Балканите, който никога не носи служебния си пистолет и белезници, но има здравия нюх да открива и най-заплетените случаи на кражби, убийства и други престъпления. Първият роман от поредицата е номиниран за наградата „Бари“ за най-добър британски криминален роман.[3] През 2021 г. писателят е удостоен за поредицата с наградата „Шарбоние“, най-престижната награда на Федерацията на Алианс Франсез.[6]

Женен е за писателката на готварски книги и кулинария Джулия Уотсън, с която имат две дъщери.[3]

Мартин Уокър живее със семейството си във Вашингтон и в лятната вила в департамент Дордон.[2]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Infiltrator (1978)[1][2][3]
  • A Mercenary Calling (1980)
  • The Money Soldiers (1980)
  • The Caves of Perigord (2002)

Поредица „Брюно, началник на полицията“ (Bruno, Chief of Police)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Death in the Dordogne (2008) – издаден и като Bruno, Chief of Police[1][2][3]
  2. The Dark Vineyard (2009)
  3. Black Diamond (2010)
    Черен диамант, изд.: ИК „Бард“, София (2022), прев.
  4. The Crowded Grave (2011)
  5. The Devil's Cave (2012)
  6. The Resistance Man (2013)
  7. Children of War (2014) – издаден и като The Children Return / Death Undercover
  8. The Dying Season (2015) – издаден и като The Patriarch
  9. Fatal Pursuit (2016)
  10. Templars' Last Secret (2017)
  11. A Taste for Vengeance (2018)
  12. The Body in the Castle Well (2019)
  13. The Shooting at Chateau Rock (2020)
  14. The Coldest Case (2021)
  15. To Kill a Troubadour (2022)
  16. A Chateau Under Siege (2023)
други към поредицата
5.5. Bruno and the Carol Singers (2012) – издаден и като Bruno and le Pere Noel
7.5. A Market Tale (2014)
11.5. The Chocolate War (2018)
  • A Birthday Lunch (2019) – новела
  • Oystercatcher (2020) – новела
  • Bruno's Challenge & Other Dordogne Tales (2021) – разкази

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • The National Front (1977)[1][2][3]
  • Daily Sketches (1978)
  • Powers of the Press (1983)
  • The Waking Giant: Soviet Union Under Gorbachev (1986)
  • Martin Walker's Russia (1989)
  • The Harper Independent Traveller (1990)
  • The Cold War and the Making of the Modern World (1993)
  • The Cold War: A History (1994) – награда за британска книга на годината[4]
  • Clinton: The President They Deserve (1996)
  • America Reborn: A Twentieth-Century Narrative in Twenty-Six Lives (2000)
  • Makers of the American Century (2001)
  • The Iraq War (2003)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  4. ↑ а б в г ((en)) Биография в официалния сайт Архив на оригинала от 2023-03-07 в Wayback Machine.
  5. ↑ ((en)) Информация в Библиотеката на Конгреса на САЩ
  6. ↑ ((en)) Le Prix Charbonnier: Martin Walker, 2021 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martin Walker (reporter) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Шотландия“         Портал „Шотландия“