Маршал Маклуън
| Маршал Маклуън Marshall McLuhan | |
| канадски философ | |
 1967 г. | |
| Роден | Herbert Marshall McLuhan
|
|---|---|
| Починал | 31 декември 1980 г.
|
| Погребан | Маркъм, Канада |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Канада |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | Торонтска школа |
| Интереси | масмедии, Нова критика |
| Идеи | Глобално село |
| Научна дейност | |
| Област | философия |
| Работил в | Университет на Торонто Фордъмски университет Университет на Сейнт Луис |
| Видни студенти | Уолтър Онг |
| Семейство | |
| Баща | Хърбърт Ърнест Маклуън |
| Майка | Елза Наоми Маклуън |
| Съпруга | Корин Луис |
| Деца | 6 |
| Уебсайт | marshallmcluhan.com |
| Маршал Маклуън в Общомедия | |
Хърбърт Маршал Маклуън (на английски: Herbert Marshall McLuhan) е канадски философ, професор и ръководител на Центъра за култура и технологии в Университета в Торонто, Канада.[1][2][3][4]
Маклуън е смятан за един от основателите на медиазнанието (медийните изследвания) и изследовател на бъдещето на технологиите. Ученик е на Харолд Инис, предшества Алвин Тофлър, Николас Негропонте, Рей Курцвел.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Маклуън е роден в град Едмънтън, Албърта, Канада на 21 юли 1911 г. Баща му Хърбърт Ърнест Маклуън е собственик на бизнес с недвижими имоти, а майка му Елза Наоми Маклуън е учителка в училище. Има брат Морис, с 2 години по-млад. През 1914 г. бизнесът на недвижими имоти на баща му се разпада и се записва в канадската армия през 1915 г. Военната му служба не продължава дълго: освободен е година по-късно по медицински причини и семейството се премества в Уинипег, провинция Манитоба.
През 1928 г. Маклуън се записва в Университета на Манитоба в катедрата. Учи инженерство в продължение на година, после се прехвърля и завършва бакалавърска и магистърска (1934) степени по английския език. След изискано допълнително обучение от 2 години е приет за докторантура в Кеймбриджкия университет (1936).
Маклуън следва в Кеймбридж при основателите на школата Нова критика в литературата Франк Реймънд Люис и Айвър Армстронг Ричардс. Дисертацията му, която представя през 1942 г., е за Томас Неш, английски поет и риторик от XVI век. Заради Втората световна война не е бил длъжен да идва в Обединеното кралство, за да защити работата си устно и получава докторска степен въз основа само на писмения труд.
Маклуън израства в ирландско-шотландско семейство. Майка му е баптистка, а баща му – методист, но през 1937 г. Маклуън преминава в католическо християнство. Остава набожен католик през цялата си кариера и някои твърдят, че религията му е играла важна роля в неговите философски изследвания.
Назначен е за преподавател в Университета на Торонто през 1946 г. Умира в града на 31 декември 1980 г.[5]
Популярни идеи
[редактиране | редактиране на кода]Маклуън е известен с това, че е измислил сентенцията „Медиумът е съобщението“ (в превод на български се среща още и като „Медията е съобщението“, също „Средството е съобщението“ или „Носителят е посланието“), понятията „глобално село“ и „медии“.
„Медиумът е съобщението“ е изявление, което показва, че промените в обществото се случват в резултат на промените в медиума. Медиумът е доминиращият, който определя естеството на обществото, а не съдържанието на съобщението, както е било обичайно да се мисли. Технологията влияе на човешкия живот и как възприемаме света.
Маклуън се превръща в личност на поп културата през 60-те години с публикуването на „Разбиране на медиите: разширения на човека“ (1964) и „The Medium is the Message: An Inventory of Effects“ (1967) с дизайнер Куентин Фиоре.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1951 The Mechanical Bride: Folklore of Industrial Man; 1st ed.: The Vanguard Press, NY; reissued by Gingko Press, 2002. ISBN 1-58423-050-9
- 1962 The Gutenberg Galaxy: The Making of Typographic Man; 1st ed.: University of Toronto Press; reissued by Routledge & Kegan Paul. ISBN 0-7100-1818-5
- 1964 Understanding Media: The Extensions of Man; 1st ed. McGraw Hill, NY; reissued by MIT Press, 1994, with introduction by Lewis H. Lapham; reissued by Gingko Press, 2003. ISBN 1-58423-073-8
- 1967 The Medium Is the Massage: An Inventory of Effects with Quentin Fiore, produced by Jerome Agel; 1st ed.: Random House; reissued by Gingko Press, 2001. ISBN 1-58423-070-3
- 1968 War and Peace in the Global Village design/layout by Quentin Fiore, produced by Jerome Agel; 1st ed.: Bantam, NY; reissued by Gingko Press, 2001. ISBN 1-58423-074-6
- 1970 From Cliché to Archetype with Wilfred Watson; Viking, NY. ISBN 0-670-33093-0
- 1988 McLuhan, Marshall and Eric. Laws of Media. University of Toronto Press. ISBN 0-8020-5782-9
- Маклуън М., Ерик Маклуън. Закони на медиите: Новата наука, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995, 256 с. ISBN 954-07-0506-1
- 2016 Marshall McLuhan and Robert K. Logan. "The Future of the Library: From Electronic Media to Digital Media." Peter Lang. ISBN 978-1-4331-3264-3
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Ивайло Знеполски, „Маршал Маклуън и границите между медиите“. // Български журналист, 1985, кн. 6, с. 32-36
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "Programming: Getting the Message". Time. 13 October 1967.
- ↑ "Television: Dann v. Klein: The Best Game in Town". Time. 25 May 1970.
- ↑ "Marshall McLuhan Архив на оригинала от 2020-06-27 в Wayback Machine.." Library and Archives Canada. Government of Canada. 2016.
- ↑ McLuhan, (Herbert) Marshall // 2003.
- ↑ Whitman, Alden. Marshall McLuhan, Author, Dies; Declared 'Medium Is the Message' // The New York Times, January 1, 1981. Архивиран от оригинала на May 5, 2013. Посетен на August 19, 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Маршал Маклуън (1911-1980): Аз не винаги съм съгласен с това, което казвам“, подбор и превод Мария Груева, в-к „Култура“, бр. 24 (2642), 24 юни 2011
- Владимир Михайлов, „Журналистическа „самоампутация“ по Маклуън“, Нов български университет
|
