Масагети

Карта на с отбелязано местонахождението на масагетите в Централна Азия през 4 век.

Масагетите са древен ираноезичен номадски народ, обитавал през Античността териториите на север от Персия. Родствени на масагетите са редица ирански племена, принадлежали към Pax Nomadica – скити, саки, сармати, алани и др.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Амиан Марцелин смята, че аланите са някогашните масагети, а Себеос нарича последните – маскути. Последният етноним представлява всъщност арменската форма на наименованието на масагетите. За „Страна на маскутите“ например се говори в съчинението „История на Агван“ на Мойсей Каганкатваци (VII в.) и в арменската география, приписвана на Мойсей Хоренски (VII в.). Подобна е и арабската форма на етнонима им – маскати.

Според Херодот масагетите се прехранват с животновъдство и риболов. Използват златото и месинга за украса на военното си снаряжение, като по това време не разполагат с желязо или сребро. По облекло и начин на живот приличат на скитите, но за разлика от тях практикуват полиандрия. Масагетите почитат един Бог, слънцето, и му принасят в жертва коне. Те воюват на коне и пеш, използват лъкове и копия, но предпочитаното им оръжие е бойната брадва. Също според Херодот Кир Велики загива в битка с масагетите отвъд река Сърдаря. Те са водени от царицата си Томирис, чийто син Спаргапис е победен преди това от Кир.

Александър Кънингам, Б. С. Дахия и Кноблох свързват масагетите с юеджите.[1] Тази връзка е подкрепена също така от Джеймс Малори и Виктор Мейър,[2] Юрий Зуев,[3] Лозински, Толстов,[4] и други.[5] Други автори считат, че индийските джати са наследници на масагетите,[6][7] което не е невъзможно като се има предвид, че част от юеджите се разпръсват в Северна Индия през 3 – 4 век. Счита се, че масагетите/юеджи са конфедерация от племена като се правят различни предположения кои може да са те: гетите, гутеите, хетите.[8] Според Зуев юеджите са конфедерация от седем племена и главното от тях са масагетите. Според Сулимирски масагетите заимстват бронираната конница от македонците и през 4 – 3 век пр.н.е. покоряват почти всички номадски племена в централна Азия, вкл. и хунну които са техни васали за около век. През 165 пр.н.е. обаче хунну побеждават масагетите и те се оттеглят на запад и на юг.[9]

Еноки счита, че връзката масагети-юеджи не може да бъде доказана и не я поддържа, но свързва появата на юеджите с т.нар. Пазъръкска култура.[10]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, pages 22 – 23: [T]hese Guti people had two divisions, the Ta-Yue-Che and Siao-Yue-Che, exactly corresponding to the Massagetae and Thyssagetae of Herodotus ...
  2. ↑ Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98 – 99. Da (Greater) Yuezhi or in the earlier pronunciation d'ad-ngiwat-tieg, has been seen to equate with the Massagetae who occupied the oases and steppelands of West Central Asia in the time of Herodotus; here Massa renders an Iranian word for „Great“, hence „Great Getae.“
  3. ↑ THE STRONGEST TRIBE, Yu. A. Zuev, page 33: „Massagets of the earliest ancient authors... are the Yuezhis of the Chinese sources“
  4. ↑ The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, p. 201/note 79
  5. ↑ Pazyrik – The Valley of the Frozen Tombs, Author John F. Haskins, Publisher Read Books Ltd, 2016, ISBN 1-4733-5279-7.
  6. ↑ Leake, Jane Acomb (1967). The Geats of Beowulf: a study in the geographical mythology of the Middle Ages (illustrated ed.). University of Wisconsin Press. p. 68.
  7. ↑ Dhillon, Balbir Singh (1994). History and study of the Jats: with reference to Sikhs, Scythians, Alans, Sarmatians, Goths, and Jutes (illustrated ed.). Canada: Beta Publishers. p. 8. ISBN 1-895603-02-1.
  8. ↑ Pazyrik – The Valley of the Frozen Tombs, Author John F. Haskins, Publisher Read Books Ltd, 2016, ISBN 1-4733-5279-7.
  9. ↑ Tadeusz Sulimirski – The Sarmatians, стр. 81 – 82
  10. ↑ THE YÜEH-CHIH AND THEIR MIGRATIONS, K. Enoki, G. A. Koshelenko and Z. Haidary.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ГИБИ, т. II, 1958, с. 217;
  • Гоибов, Г., Ранние походы арабов в Среднюю Азию. Душанбе, 1989, с. 22;
  • Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки на Северном Кавказе. М., 1978;

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]