Масло от ший

Семена от дървото ший

Маслото от ший, известно също като масло от карите, представлява кремаво на цвят мастно вещество. То е хранителна мазнина, която се употребява в готварството на много африкански страни.[1]

Добива се от ореховите ядки на дървото Vitellaria paradoxa (на английски: Shea, ший), което расте в районите на Западна и Централна Африка.

Маслото от ший представлява триглицерид (мазнина), съдържащ стеаринова киселина и олеинова киселина

Добиване

[редактиране | редактиране на кода]

Дървото Vitellaria paradoxa (дървото ший или Butyrospermum Parkii) расте в западноафриканската савана и името му означава „живот“ и се смята за свещено. То може да расте само в диво състояние и не може да се култивира. Дървото достига височина от 15 до 20 метра и може да живее до три века. Необходими са му петдесет години да разцъфти напълно. Плодовете му са овални и тъмнозелени на цвят, приличат на сливи. Узряват в периода от юни до септември и падат на земята, откъдето се събират. Ядката на тези плодове е бадемоподобна и наситена с витамини и мастни вещества. След като се отделят от черупката, ядките се пресоват и загряват, за да може да бъде извлечено от тях кремообразно вещество. Свойствата на този естествен овлажнител са били известни от Сенегал до Нил.

Състав

[редактиране | редактиране на кода]

Маслото от ший съдържа олеинова киселина, която е 40 – 60%; стеаринова киселина (20 – 50%); линолова киселина, която е 3 – 11%;палмитинова киселина (2 – 9%); линоленова киселина (<1%) и арахинова киселина (<1%).

Маслото се топи при температурата на тялото.

Приложения

[редактиране | редактиране на кода]

Маслото от ший се използва предимно от козметиката и медицината. Основните му действия са:

  • за подхранване на цялото тяло - лице, тяло и коса
  • за облекчаване на различни кожни заболявания, включително екзема, дерматит, псориазис
  • при леки раздразнения на кожата, екстремни сухота
  • предотвратява появата на стрии
  • за подхранване на косата, лечение на пърхот
  • при изгаряния, порязвания, малки кожни рани, белези
  • за облекчаване при слънчево изгаряне,
  • при ухапване от насекоми
  • при фини бръчки
  • за лекуване на гъбични инфекции
  • при защитата при студено време
  • за защита на мускулите преди и след усилени тренировки

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ National Research Council. Lost Crops of Africa: Volume II: Vegetables (2006). 2006-10-31. ISBN 978-0-309-10333-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shea butter в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​