Мегали Волви

Мегали Волви
Μεγάλη Βόλβη
— село —
Гърция
40.695° с. ш. 23.4267° и. д.
Мегали Волви
Централна Македония
40.695° с. ш. 23.4267° и. д.
Мегали Волви
Солунско
40.695° с. ш. 23.4267° и. д.
Мегали Волви
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБешичко езеро
Надм. височина51 m
Население198 души (2001)

Мегали Волви, още Голям Бешик или Буюк Бешик (на гръцки: Μεγάλη Βόλβη, до 1926 Μεγάλη Μπεσίκια, Мегали Бесикия[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония.

Мегали Волви е разположено на северозападния бряг на Бешичкото езеро (Волви) в подножието на Бешичката планина (Ори Волви).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1826 година Георгиос Манос в „Кратко географско изложение за Гърция и Европейска Турция“ пише, че Буюк-Бечик е малък град, населен само от българи, които се занимават с риболов.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бесикия (Bésikia) живеят 210 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Буюкъ Бешик живеят 100 жители турци и 140 гърци.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боюк Бешик (Bouyouk-Bechik) има 100 жители гърци.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1913 година селото (Μπεσίκια Μεγάλα) има 203 жители.[6] През 20-те години турското население се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 5 бежански семейства с 14 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Мегали Волви. До 2011 година Мегали Волви е част от дем Рендина.

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 382-383.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012