Международно право
Междунаро́дното пра́во е най-общият термин, обхващащ цялата съвкупност от правоотношения с участието на чуждестранни елементи и нормативни актове, регулиращи тези отношения.
В международното право се разграничават 3 основни направления: международно публично право, международно частно право и наднационално право.
Международно публично право (МПП)
[редактиране | редактиране на кода]Междунаро́дното публично пра́во е особена правова система, регулираща отношенията между държавите, посредством създадените от тях международни организации и някои други субекти на международното публично право.
Международното публично право включва следните отрасли и институти:
- Международно въздушно право
- Международно хуманитарно право
- Международно космическо право
- Международно атомно право
- Международно морско право
- институт „Изключителна икономическа зона“
- институт „Континентален шелф“
- институт „Териториално море“
- Международно углавно право
- Международно икономическо право
- Международно право по охраната на околната среда
- Право на международната безопасност
- Право на международните договори
- Право на международните организации
- Международно договорно право за закрила правата на човека
Междуотраслови институти:
институт „Международно-правна отговорност“
институт „Междудържавна правоприемственост“
В науката за международно право е отделена обща част на международното публично право.
Международно частно право (МЧП)
[редактиране | редактиране на кода]Междунаро́дното ча́стно пра́во (МЧП) е съвкупност от правни норми на вътрешнодържавното законодателство, международните договори и правовите обичаи, които регулират гражданско-правните, трудовите и други отношения, съгласувани с чуждестранните елементи.
Основна специфика на международното частно право е наличието в регулируемите правоотношения на чуждестранен елемент и използоване на колизионни норми.
Съотношение между МПП и МЧП
[редактиране | редактиране на кода]За международното публично право думата международно означава наднационално правно урегулиране на отношенията (като правило, междудържавни). За международното частно право това означава, че регулируемите правоотношения излизат извън рамките на една държава и са свързани със система от права на други страни.
Основни различия на международното публично право от международното частно право:
- В предмета на правното регулиране: в международното публично право основно място заемат политическите взаимоотношения между държавите, а икономическите отношения са отделени в отделен раздел на международното икономическо право; международното частно право регулира особена група от гражданско-правни отношения, имащи международен характер.
- В субектите: в международното публично право основен субект на правоотношенията е държавата, а в МЧП – традиционният субект на националното гражданско право на държавата.
- В основните източници: за международното публично право основен източник са международните договори и обичаи, а за международното частно право – законодателствоото на държавите, съдебната и арбитражна практика.
Наднационално право
[редактиране | редактиране на кода]На́днациона́лното пра́во е форма на международното право, при което държавите отиват към съзнателно ограничение на някои свои права и делегирането им в наднационални органи. Нормативните актове, издавани от такива органи, по правило имат по-голяма юридическа сила, в сравнение с актовете на националното законодателство.
Най-ярък пример за наднационално право представлява Правото на Европейския съюз.
