Мекиш

Тази статия е за растението. За селото в Търновско вижте Обединение (село).
Мекиш
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Сапиндови (Sapindaceae)
род:Явор (Acer)
вид:Мекиш (A. tataricum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Acer cordifolium Moench, 1794
  • Acer aidzuense Franch.
  • Acer subintegrum
  • Acer ginnala Maxim., 1856
  • Acer theiferum W.P.Fang, 1966
  • Acer semenovii Regel & Herder
Мекиш в Общомедия
[ редактиране ]

Мекишът[2][3] (Acer tataricum – „татарски клен“) е вид дървесно растение от семейство Сапиндови (Sapindaceae). Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[2]

Описание и разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Мекишът е сухоустойчив, непретенциозен широколистен вид, обикновено с размерите на храст или ниско дърво. Стъблото му е с диаметър около 20 см (до 50 см максимум), покрито от сива гладка кора, която почти не се набраздява с възрастта. Младите клонки са сиво-червеникави и ребристи. Листата са прости, с яйцевидна форма, дълги до 10 см, целокрайни или със слабо (силно – при азиатския подвид ginnala) изразени дялове от всяка страна. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия и се появяват след разлистването. Цъфти през май и масово се посещава от пчелите за нектар и прашец. Плодът е с успоредни или слабо припокриващи се крилатки.[4][5]

В България се среща навсякъде, самостоятелно или като част от подлеса на различните типове гори и растителни съобщества в равнините и долния планински пояс до 1300 м надморска височина.[6]

Освен значението си като декоративно и медоносно растение, този местен за България вид явор притежава дървесина с добри качества, която обаче не намира голямо приложение заради дребните му размери.[4][5]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кора
    Кора
  • Лист
    Лист
  • Цвят
    Цвят
  • Крилатки
    Крилатки

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Acer tataricum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.
  3. ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Архивиран от оригинала на 2019-06-15. Посетен на 2022-10-20.
  4. ↑ а б Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
  5. ↑ а б Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, Изд. „Захари Стоянов“, Университетско изд. „Св Климент Охридски“, 2006. с. 344.
  6. ↑ Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 44, ISBN 978-954-9959-58-1
Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни