Мекотелки | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Imhoff, 1856 | ||||||||||||||
Мекотелки в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Мекотелките[1] (Cantharidae) са неголямо семейство бръмбари разпространено из целия свят. Описани са около 5 100 вида, разпределени в 160 рода.[2] В Европа се срещат около 500 вида, от които в България – 40 вида.[3]
Мекотелките имат издължено и меко тяло с почти успоредни страни, с дълги крачета и антенки. Дължината им варира от 1,2 до 28 mm.[4] Елитрите често не покриват върха на коремчета, а понякога са съвсем къси (например при Malthininae, Ichthyurini). Оцветяването често включва ярки апосематични цветове, предупреждаващи за неприятния им вкус.[5]
Антенките са с 11 членчета и обикновено са нишковидни, но могат да бъдат и трионовидни, гребенести, ветриловидни и др.[4] Главата е издадена напред (прогнатна) и се вижда отгоре. Лабрумът е ципест и често покрит от клипеуса.[4]
Средните кокси се докосват или почти се докосват. Стъпалната формула е 5-5-5, като четвъртото членче е двуделно.
Ларвата е камподеовидна, кадифена на вид, покрита с къси хидрофобни космици. Често с чифт тъмни петна на всеки гръден сегмент. Последният сегмент без придатъци, освен при някои видове Malthinus, които имат чифт склеротизирани кукички.[4]
Главата с издаден напред устен апарат и чифт странични прости очи. Антенките с 3 сегмента. Максиларните палпи с 3 или 4 сегмента.
Имагото живее няколко седмици, много е активно (предимно денем) и летящо и се среща най-често по различни растения – там могат да се хранят както с цветен прашец и нектар, така и с други безгръбначни посетители на растенията.[6] Някои видове са активни нощем и са привличани от светлината.[4]
Животът на ларвата е много по-дълъг и може да премине през 10 излинявания.[6] При някои видове, първите 2–3 възрасти на ларвата не се хранят и имат къси антенки, крачета и устен апарат.[4] Ларвите живеят в приземния слой – сред окапали листа, рохка почва, под камъни и под кора на паднали дървета.[6] Ларвите са хищни и се хранят с разни безгръбначни като червеи, охлюви, насекоми, нападайки дори други хищници като ларви на бръмбари от подсем. Cicindelinae.[6] При по-голяма гъстота, в лабораторни условия, ларвите прибягват и до канибализъм.[6] Ларвите на някои видове (например Silis) се хранят и с растения.[4]
В умерените пояси, мекотелките презимуват в стадий ларва. Обикновено какавидират в камерки в почвата.
Както ларвата, така и имагото имат чифтни жлези на сегментите, които отделят отблъскващи секрети. Chauliognathini отделят отблъскващата киселина (Z)-8-дихидроматрикария, за която се предполага, че се добива от хранителните растения на бръмбарите.[7] Chauliognathus pulchellus пък синтезира типични за калинките алкалоиди като прекокцинелин и др.[7] Имагото на мекотелките обикновено има ярки цветове, за да сигнализира, че е неприятно или отровно за ядене.
Според съвременната класификация, мекотелките се поставят в надсемейство Elateroidea, а най-близкородственото им друго семейство е това на Светулките.[8]
Семейството е разделено на 10 подсемейства:[9]
Най-често срещаните видове в България са Cantharis rustica, Rhagonycha fulva и Cantharis livida.[10]
Досега са установени следните 40 вида в България:[3]
|