Мексиканска огненокрака тарантула

Мексиканска огненокрака тарантула
♀ Мексиканска огненокрака тарантула
Мексиканска огненокрака тарантула
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Паякообразни (Arachnida)
разред:Паяци (Araneae)
семейство:Тарантули (Theraphosidae)
род:Централноамерикански паяци птицеяди (Brachypelma)
вид:Мексиканска огненокрака тарантула (B. boehmei)
Научно наименование
Schmidt, 1993
Мексиканска огненокрака тарантула в Общомедия
[ редактиране ]

Мексиканската огненокрака тарантула (Brachypelma boehmei) е вид тарантула, която естествено обитава Мексико, щата Гереро.[1]

Видът предпочита полувлажни региони и обитава дупки в земята. Както най-близките му родственици от семейството на тарантулите и мексиканската огненокрака тарантула се защитава, когато бъде провокирана, посредством парливите косъмчета, с които е покрита. Не са много лесни за отглеждане в плен и не са подходящи за начинаещи гледачи на тарантули.

Физическо описание

[редактиране | редактиране на кода]

Мексиканската огненокрака тарантула прилича на най-популярния си родственик Мексиканската червеноколенеста тарантула (Brachypelma smithi) по окраската си в ярко оранжево и черно.[2] Възрастните екземпляри от вида могат да достигнат до 13-15 cm. За разлика от много от другите големи южноамерикански тарантули, при този вид се наблюдава по-бавен растеж. Най-горните (феморални) части от крачката им са черни, визуално разделят оранжевия торс от долната част от крачката, която е бледо оранжева.[3] Въпреки че не е с особено отбранителен характер, когато се почувства застрашен, този вид паяк може да прояви нервност и да отдели от тялото си косъмчета, причиняващи възпаления по кожата и болки.[4]

Географско разпространение и хабитат

[редактиране | редактиране на кода]

Естественото местообитание на вида е Мексико, където може да бъде открит в централните части на мексиканското тихоокеанско крайбрежие на територията на западния щат Гереро.[5] Предпочита сухи местности с ниска растителност, обитава бърлоги – както изкопани от него, така и изоставени от гризачи и гущери, като тези бърлоги обичайно се намират под скали или отсечени пънове.

Тарантулите от този род живеят дълго, като мъжките достигат полова зрелост на 7-8 годишна възраст, а женските – дори по-късно: на 9-10. След последното си линеене мъжките живеят още до 1 година, а женските могат да преживеят дори 10 години. Линеенето настъпва в края на сухия сезон (от ноември до юни), след което мъжките започват да търсят женски за чифтосване. При женските чифтосването, бременността и снасянето на яйцата трябва да се случат след момента на линеене, в противен случай спермата и яйцата остават в стария екзоскелет на женската. Яйцата се излюпват 3-4 седмици преди началото на дъждовния сезон.[3] Мексиканската огненокрака тарантула обикновено е активна след залез слънце, но може да бъде активна и през деня, сутринта или вечерта.

Мексиканска огненокрака тарантула, отгледана в плен в Зоопарка в Луисвил

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Като други видове от рода Brachypelma от западния бряг на Мексико, и мексиканската огненокрака тарантула е популярен домашен любимец, благодарение на ярките ѝ цветове и спокойния характер, което обаче води до свръхинтерес към вида от целия свят. Нелегалната търговия с тарантули, наред с високата смъртност преди достигане на полова зрелост и унищожаването на естествения ѝ хабитат, застрашава чувствително бъдещето на този вид тарантула.[6]

За да се регулира търгуването ѝ в международен план, мексиканската огненокрака тарантула е включена в Приложение II на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. В Мексико са необходими разрешителни за извеждане на паяците от семейство тарантули извън естественото им местообитание, затова и мексикански огненокраки тарантули вече редовно биват отглеждани в изкуствени условия.[3]

Отглеждане като домашни любимци

[редактиране | редактиране на кода]

В плен възрастните мексикански огненокраки тарантули обикновено се хранят със скакалци, брашнени червеи и хлебарки от вида Blaptica dubia. Малките обикновено се хранят с предварително умъртвени брашнени червеи, скакалци, малки хлебарки, обезкрилени плодови мушици (Drosophila melanogaster) и всякакви други дребни насекоми, които не могат да се защитават.

  1. Map // Архивиран от оригинала на 2011-11-04. Посетен на 2013-04-07.
  2. Brachypelma boehmei // Latrodectus.net, ноември 2005. Архивиран от оригинала на 2012-08-17. Посетен на 21 юли 2011.
  3. а б в Locht, A., Yáñez, M. and Vázquez, I. Distribution and natural history of Mexican species of Brachypelma and Brachypelmides (Theraphosidae, Theraphosinae) with morphological evidence to support their synonymy // The Journal of Arachnology 27 (1). 1999. с. 196–200.
  4. Tarantula // Tarantulas.com, ноември 2005. Архивиран от оригинала на 2008-09-12. Посетен на 21 юли 2011.
  5. West, R. The Brachypelma of Mexico // Journal of the British Tarantula Society 20 (4). 2005. с. 108–119.
  6. West, R. (2008) Pers. comm.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brachypelma boehmei в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​