Менди

Тази статия е за рисунките с къна. За други значения на Менди вижте Менди (значения).

---

Менди, нанесена върху дланите

Менди, нанесена върху опакото на дланта

Менди (оригинално произношение), също мехнди, мехенди, механди, е форма на временна рисунка върху кожата с помощта на паста, направена от къна. Менди е известно и като „татуировка с къна“, въпреки че не е постоянна татуировка.

Менди е популярна форма на бодиарт в Южна Азия и наподобява подобни традиции на рисуване с къна като бодиарт в Северна Африка, Източна Африка и Близкия изток. В езиците на Южна Азия има много различни имена за менди.

Съществуват много варианти и дизайни на менди. Жените обикновено нанасят рисунките на менди върху ръцете и краката си, въпреки че някои, включително пациенти с рак и жени с алопеция, понякога украсяват скалпа си.^[1] Стандартният цвят на къната е кафяв, но понякога се използват и други дизайнерски цветове като бяло, червено, черно и златно.^[1]

В Южна Азия менди се нанася върху тялото както по време на индуски, така и на мюсюлмански сватби.^[2] Индуските жени прилагат менди и по време на празненства като Карва чаутх, Ват пурнима, Дивали, Bhai Dooj, Наваратри, Дурга пуджа и Teej.^[3] Жените мюсюлманки се украсяват с менди по време на случаи като Рамазан байрам и Курбан байрам.^[4]

На хиндуистките и сикски празненства жените често нанасят къна върху ръцете, краката си и понякога задната част на раменете си. Мъжете пък обикновено го прилагат върху ръцете, краката, гърба и гърдите. При жените обикновено се рисува върху дланите, опакото на ръцете и на краката, където рисунката ще е най-ясна поради контраста с по-светлата кожа на тези повърхности, която естествено съдържа по-малко от пигмента меланин.

Рисуване на менди, картина от XIX век, Музей Салар Джанг

Етимология

Произходът на „менди“ е от санскритската дума „мендика“, която се отнася до растението къна, което отделя червена боя.^[5] Според „Речник на урду, класически хинди и английски“ Менди също така се споменава като „брачно събитие по случай оцветяването на ръцете и краката на булката с къна."^[5]

Произход

Видео за рисуване на менди

Длани и стъпала, украсени с менди

Украсени длани и крака на булка

Най-ранното използване на багрене с къна може да се проследи до древен Вавилон и Египет.^[6] В Индия е широко използван още от IV век, което се доказва от пещерни рисунки от региона Декан.^[6]

Процесът

Пастата е направена от стрити на прах сухи листа на растението къна Lawsonia inermis.^[7]

Менди пастата обикновено се нанася върху кожата с помощта на пластмасов конус, четка или пръчка. Петнадесет до двадесет минути след нанасянето пастата изсъхва и започва да се напуква. След това боядисаната област се увива с тъкан, пластмаса или медицинска лента, за да се запази топлината на тялото, създавайки по-интензивен цвят върху кожата. Обвивката, която не е традиционен метод, се носи в продължение на два до шест часа или понякога цяла нощ, след което се отстранява.

След отстраняване с вода на натрупаната изсъхнала паста рисунката с къна е бледо до тъмнооранжева на цвят и постепенно потъмнява поради окисляване в продължение на 24 до 72 часа. Крайният цвят е червеникавокафяв и може да издържи от една до три седмици в зависимост от качеството и вида на нанесената паста от къна, както и от това къде е нанесена върху тялото (по-дебелата кожа се оцветява по-тъмно и за по-дълго от тънката кожа).

Вероятно поради желанието да се получи цвят „черен като при татуировка“, някои хора добавят синтетичното багрило p-Phenylenediamine (PPD) към къната, за да ѝ придадат черен цвят. PPD може да причини умерени до тежки алергични реакции, когато се прилага върху кожата.^[8]

Използване

Менди е церемониална форма на изкуство, разпространена основно в Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал и Афганистан. Обикновено се прилага по време на сватби за сикхски, мюсюлмански и индуски младоженки. В Раджастан на младоженците също се правят рисунки, които често са толкова сложни, колкото тези за булките. В Асам, освен при брак, менди се прилага широко от неомъжени жени по време на традиционния празник Ронгали Биху.

Популярни мехнди модели

Менди с арабски дизайн

Тази рисунка се нанася на дланта. Обикновено започва от единия ъгъл на китката и завършва на върха на пръста на противоположния ъгъл. Лоза, дантела и цветя са основните елементи на този модел.

Менди с мандала

Мандала е геометрична конфигурация от символи, използвани в различни духовни традиции, включително индуизма, будизма, джайнизма и шинтоизма. При този вид менди в центъра на дланта се рисуват различни конфигурации на мандала.

Вижте също

• Бодиарт
• Татуировка

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Менди

Източници

1. The next big thing on Eid is white mehndi, and I tried it - Style - Images // Images.dawn.com, 24 June 2017. Посетен на 2019-04-30.
2. Ahmad, Khurshid и др. Islam in the West // Policy Perspectives 5 (1). 2008. с. 127–133. ...the ceremony of a Muslim wedding in South Asia contains several traditions that have been adopted from Hindu traditions, such as mehndi, mayoon and barat.
3. Chaudhri, S. K. и др. History of cosmetics // Asian Journal of Pharmaceutics 3 (3). 2009. DOI:10.22377/ajp.v3i3.260.
4. Packard, Mary. Henna Sourcebook: Over 1,000 traditional designs and modern interpretations for body decorating. Race Point Publishing, 2012-10-01. ISBN 978-1-937994-08-2.
5. A dictionary of Urdu, classical Hindi, and English // 2012-07-09. Архивиран от оригинала на 2012-07-09. Посетен на 2023-12-28.
6. International, Aroha. History, Origin & Cultural Significance of Henna // 2017-10-01. Посетен на 2021-05-27.
7. Gozubuyuk, G. S. и др. An ancient plant Lawsonia inermis (henna): Determination of in vitro antifungal activity against dermatophytes species // Journal de Mycologie Médicale 24 (4). 2014-12-01. DOI:10.1016/j.mycmed.2014.07.002. с. 313–318.
8. Mukkanna, Krishna Sumanth и др. Para-phenylenediamine allergy: current perspectives on diagnosis and management // Journal of Asthma and Allergy 10. 2017-01-18. DOI:10.2147/JAA.S90265. с. 9–15.