Мерсия Макдермот Mercia McDermott | |
британска историчка | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Научна дейност | |
Област | История |
Работила в | Софийски университет |
Публикации | „Апостолът на свободата“ (1967) |
Семейство | |
Съпруг | Джеймс Макдермот (1948-1964) |
Деца | Александра Макдермот |
Мерсия Макдермот (на английски: Mercia McDermott[1]) е британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година[2] и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година.
[3]
Нейната преподавателска и научна работа е тясно свързана с България.[4]
Ражда се в семейството на хирурга от Кралския военноморски флот Джефри Палмър Адсхед и учителката Олив Мей Орме. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев.
През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“). Там се запознава с Джеймс Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра. Александра Макдермот е доктор по химия и преподавател по физико-химия в САЩ.
От 1957 до 1989 г. общественичката посещава или живее в България. През 1963 – 1964 г. и от 1973 до 1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това води курс по „Националноосвободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.
Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“. Неин личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[5]
на български: Мерсия МакДермот „Имало едно време в България...“Мемоари Том I, ИК „Царот на Пирина“, 2022 г., преводач Зоя Янкова-Дюбоа.
|