Метимир

Метимир Метимир
— село —
Стенопис над входа на църквата „Свети Никола“ от 1885 г.
Метимир 41.1386, 21.145
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Гяваткол
Надм. височина	820 m
Население	10 души (2002)
Пощенски код	7202
МПС код	BT
Метимир в Общомедия

Метимир или Метимер (на македонска литературна норма: Метимир) е село в община Битоля на Северна Македония.

География

Селото се намира на 25 km северозападно от Битоля на 820 m надморска височина в Бигла, в областта Гяваткол. До селото води черен път през Обедник.^[1]

История

Народната етимология обяснява името така: селото било запалено от турски зулумаджии и селяните избягали в Свинище, а по-късно се заселили на ново място и живели в мед и мир.^[1]

В XV век в Метомир са отбелязани поименно 22 глави на домакинства.^[2] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Меномир, хас на падишаха, със 17 ханета гяури и 6 ергени гяури.^[3] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Матимар с 14 джизие ханета (домакинства).^[4]

В XIX век Метимир е село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Метомер (Métomer) е посочено като в каза Ресен с 12 домакинства и 30 жители българи.^[5]

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„...стигнахме въ българското село Метимеръ. Тука на олтарния камъкъ забѣлѣзахъ единъ срѣдне гръцки надписъ, но по причина на тъмнината и че надписа бѣ наопаки, не можахъ да го прочета.“^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Метимеръ има 100 жители, всички българи християни.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Метимер е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 25 къщи.^[8]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Метимир има 160 българи екзархисти.^[9]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото силно пострадва, то е едно от трите села в Битолска нахия, които са напълно опожарени и разорени. Изгорени са всичките 22 къщи, убити са Диме Цветков, Търпче Наумов, Ристе Кузов и Лазо Николов, а от селската чета загиват Ристо Донев и Спиро Насев.^[10] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.^[11]

Разказ на кмета на Метимир за разорението на селото в 1903 г.

Сѫщиятъ день, 15. августъ, изгориха и нашето село... Единъ день по напрѣдъ мина войска и башибозукъ и само ограби нѣкои кѫщи. Ние всички бѣхме забѣгнали и не мислѣхме, че войскитѣ на другия день пакъ ще се завърнатъ, за това нѣкои селяни бѣхме слѣзнали въ селото. Ала кога видѣхме, че съ залпове тича къмъ селото многобройна паплачъ отъ башибозукъ, иляве и войски, ние, мѫже , жени и дѣца, ударихме на бѣгъ и до дѣто се изкачимъ на планината, кѫщитѣ бидоха подпалени и изгорени. При това изгориха ни снопето и сѣното и убиха 4-ма мѫже. Ние не се върнахме въ селото цѣли 5 седмици. Всичкото това врѣме прѣкарахме въ влашкото село Гопеши. Тукъ се научихме, че въ едно сражение съ войскитѣ нашата селска чета е изгубила двѣ момчета.^[11]

По време на Първата световна война Метимер е включено в Гопешка община и има 150 жители.^[12]

Емиграцията на метимирци на печалбарство в чужбина започва още от 1890 година, когато първиче печалбари заминали за Америка. В 1925 година първите печалбари заминават за Австралия. След Втората световна война жителите на селото се изселват към Битоля и през океана в Австралия, САЩ, Канада. В 1953 година селото има 194 жители.^[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители самоопределили се както следва:^[13]

Националност	Всичко
северномакедонци	9
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	1

В 2008 година жителите на селото са 8.^[1]

Бележки

1. Метимир // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 114.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174-175. (на френски)
10. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
11. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 109.
12. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 9.
13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 12 октомври 2007