Мешари

Мешари (на албански: Meshari, в превод „католически мисал“) е най-старата публикувана книга на албански език.

Книгата е произведение от Гьон Бузуку (Gjon Buzuku), католически свещеник през 1555 г. Състои се от 188 страници, изписани с две колони. „Мешари“ представлява превод на основните части от католическата литургия на албански. Съдържа литургиите на основните религиозни празници през годината, коментари от книгата с молитви, откъси от Библията и откъси от ритуалите и катехизиса. Написана е, за да помогне на християните да се молят по време на дневните религиозни служби. Единственият известен оригинален екземпляр на книгата се намира във Ватиканската библиотека.

Написана е на албанския диалект „геги“, като са ползвани латиницата, буква от кирилицата (ћ)^[1] и няколко променени букви. Има богат език, а нейните ортография и граматически форми са добре установени, което е индикация за ранната традиция в писането на албански език. Диалектът геги е сред основните обекти на трудовете на Селман Риза^[2].

Откриване

„Мешари“ е открита през 1740 г. от Гьон Никола Казази, след това отново изгубена и е открита отново през 1909 г. Фотокопирана е за първи път (1930) от отец Джъстин Рота (Justin Rrota), който донася копие в Албания. През 1968 г. е публикувана с транслитерации и коментари от лингвисти^[3].

Външни препратки

„Мешари“ на староалбански

Бележки

↑ Stanišić, Vanja. Из историје примене словенске писмености за албански језик (From the History of Using the Slavic Literacy for Albanian Language). Т. 1. Priština, Baština, 1990. а пет ћириличких знакова за особене албанске гласове у првој албанској штампаној књизи, Мисалу Ђона Бузукуа из 1555...То су:: 1) ƹ /z, zh/... 2) c̨ /c/ ... 3) ћ /q, gj/... 4)ξ /th, dh/ – 5) ɣ /u, у/ –....од ових знакова само је један (3) искључиво ћирилички („ђерв“ који је одлика само српске ћирилице, а нарочито босанске и средњевековне ћирилице далматинских католика) (на сръбски)
↑ Igla, Birgit, Boretzky, Norbert, Stolz, Thomas. Was ich noch sagen wollte. Akademie Verlag, 24 октомври 2001. ISBN 978-3-05-003652-6. с. 43. Посетен на 8 юли 2011.^{[неработеща препратка]}
↑ Meshari // National Library of Albania. Посетен на 14 май 2010.

[1] Stanišić, Vanja. Из историје примене словенске писмености за албански језик (From the History of Using the Slavic Literacy for Albanian Language). Т. 1. Priština, Baština, 1990. а пет ћириличких знакова за особене албанске гласове у првој албанској штампаној књизи, Мисалу Ђона Бузукуа из 1555...То су:: 1) ƹ /z, zh/... 2) c̨ /c/ ... 3) ћ /q, gj/... 4)ξ /th, dh/ – 5) ɣ /u, у/ –....од ових знакова само је један (3) искључиво ћирилички („ђерв“ који је одлика само српске ћирилице, а нарочито босанске и средњевековне ћирилице далматинских католика) (на сръбски)

[IglaBoretzky2001-2] Igla, Birgit, Boretzky, Norbert, Stolz, Thomas. Was ich noch sagen wollte. Akademie Verlag, 24 октомври 2001. ISBN 978-3-05-003652-6. с. 43. Посетен на 8 юли 2011.^{[неработеща препратка]}

[3] Meshari // National Library of Albania. Посетен на 14 май 2010.

[1]

[2]

[3]