Мигел Диас-Канел

Мигел Диас-Канел
Miguel Díaz-Canel
кубински политик
Роден
20 април 1960 г. (64 г.)
Пласетас, Куба
Религияатеизъм
Учил вУниверситет „Марта Абреу“
Политика
ПартияКубинска комунистическа партия
Министър на висшето образование
8 май 2009 – 21 март 2012
3-ти заместник-председател на Куба
24 февруари 2013 – 19 април 2018
19-и президент на Куба
19 април 2018 –
Семейство
СъпругаЛис Куеста
Деца2
Подпис
Уебсайт
Мигел Диас-Канел в Общомедия

Мигел Диас-Канел (на испански: ‌Miguel Díaz-Canel) е кубински политик, избран за 19-и президент на Куба. Заема поста на 19 април 2018 г.

Преди това е първи заместник-председател на Съвета на министрите от 2013 г. до 2018 г. Той е член на Политбюро на Кубинската комунистическа партия от 2003 г. и е министър на висшето образование от 2009 г. до 2012 г.[1]

Диас-Канел е избран за наследник на Раул Кастро като председател на Държавния съвет и на Съвета на министрите на 18 април 2018 г. и на следващия ден се заклева в длъжност.

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Мигел Диас-Канел е роден на 20 април 1960 г. в Пласетас, Виля Клара в семейство на начална учителка и работник на механична инсталация.[2][3]

Завършва Централния университет в Лас Виляс през 1982 г. като електронен инженер и след това се присъединява към кубинските революционни въоръжени сили.[4] От април 1985 г. той преподава в своя алма матер. През 1987 г. приключва международна мисия в Никарагуа като първи секретар на Комунистическия младежки съюз на Виля Клара.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. Диас-Канел започва работа с Кубинската комунистическа партия и година по-късно е избран за първи секретар на провинциалния партиен комитет на провинция Виля Клара (позиция, равностойна на областен управител). Той печели репутацията си за компетентност в този пост, като през това време също се бори за ЛГБТ права в страна, която като държава е негативно настроена към хомосексуалните.[5] През 2003 г. той е избран за същата позиция в провинция Холгуин. През същата година е избран за член на Политбюро на Кубинската комунистическа партия.[6]

Назначен е за министър на висшето образование през май 2009 г., позиция, която заема до 22 март 2012 г., когато става вицепрезидент на Министерския съвет (заместник министър-председател).[7] През 2013 г. той става първи вицепрезидент на Куба.

Председател на Държавния съвет

[редактиране | редактиране на кода]
Мигел Диас-Канел и Илхам Алиев

Като първи вицепрезидент на Държавния съвет, Диас-Канел е заместник на президента Раул Кастро. През 2018 г. 86-годишният Кастро решава да се оттегли от президентството, макар че запазва най-силната позиция на първи секретар на Кубинската комунистическа партия.[8] На 18 април 2018 г. Мигел Диас-Канел е избран за единствен кандидат за наследник на Кастро като президент. Той е избран с гласуване от Народното събрание на 19 април и се заклева в същия ден.[9][10]

Партиен технократ, който е малко известен на обществеността, за него се очаква да предприеме предпазлива реформа на икономическите политики на своите предшественици, като същевременно запази социалната структура на страната.[11] Той е първият президент, роден след Кубинската революция от 1959 г. и първият от 1976 г., който не е от семейство Кастро.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Диас-Канел има две деца от първата си съпруга Марта, а живее с втората си съпруга Лис Куеста.[12]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ratificado Raúl como presidente del Consejo de Estado y del Consejo de Ministros (+ Fotos) // Cubadebate.
  2. ↑ Díaz-Canel no es un relevo histórico // 25 февруари 2013. Посетен на 10 януари 2016.
  3. ↑ Who Is Miguel Díaz-Canel, Cuba’s New President? // New York Times. 19 април 2018. Посетен на 20 април 2018.
  4. ↑ Damien Cave, Raúl Castro Says His Current Term as President of Cuba Will Be His Last, The New York Times, 24 февруари 2013
  5. ↑ En sustitución de Juan Vela es designado Miguel Díaz Canel ministro de Educación Superior // cubaheadlines.com.
  6. ↑ Ryan Villarreal. Sustaining The System: Cuba's New VP Diaz-Canel Marks Ascent Of Younger Generation // International Business Times. 26 февруари 2013.
  7. ↑ Nota oficial // www.granma.cubasi.cu. Архив на оригинала от 2013-03-22 в WebCite
  8. ↑ Raul Castro to lead Cuba's Communist Party until 2021 // FRANCE 24, 19 април 2018. Архивиран от оригинала на 2018-07-18. Посетен на 2018-04-23. I confirm to this assembly that Raul Castro, as first secretary of the Communist Party, will lead the decisions about the future of the country, Diaz-Canel said.
  9. ↑ Miguel Díaz-Canel: Cuba selects first non-Castro president since Fidel // The Guardian. 19 април 2018. Посетен на 19 април 2018. (на английски)
  10. ↑ Cuba's Raúl Castro hands over power to Miguel Díaz-Canel // BBC News, 19 април 2018. Посетен на 19 април 2018.
  11. ↑ After six decades of Castro rule, Cubans greet end of era with a shrug // The Guardian. 18 април 2018. Посетен на 19 април 2018. (на английски)
  12. ↑ Quién es Miguel Díaz-Canel, el sucesor de Fidel y Raúl Castro // 25 февруари 2013. Посетен на 12 юни 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miguel Díaz-Canel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​