Мила Родино

„Мила Родино“
Национален химн на  България
Друго име	)
Текст	Цветан Радославов[1], 1885
Музика	Цветан Радославов, 1885
Приет	8 септември 1964 г.
Аудиофайл
noicon
Мила Родино в Общомедия

„Мила Родино“ е национален химн на България от 1964 г.

Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 г.^[2]

Настояща версия на химна

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай!

Твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!^[1]

• 
  Горда Стара планина...
• 
  …до ней Дунава синей…
• 
  …слънце Тракия огрява…
• 
  …над Пирина пламеней.

Други варианти на текста

Първоначален текст от Цветан Радославов

Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витош позлатява,

към Цариград се белей.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!

Хайде братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки,

за свобода, правдини.^[3]

При приемането на песента като химн на Народна република България през 1964 г. последният куплет е премахнат и са добавени други 2 куплета, които отпадат след 1990 г.:

Паднаха борци безчет,

за народа наш любим.

Майко, дай ни мъжка сила,

пътя им да продължим!

(Припев...)

Дружно братя българи,

с нас Москва е в мир и бой!

Партия велика води,

нашият победен строй.^[1]

(Припев...)

Спорове по „Мила Родино“

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че това е стара еврейска мелодия, като това според него е пречка. Въпреки това „Мила Родино“ става национален химн. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музикална традиция, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.^[4] Част от текста на химна до 1990-та година е политически мотивиран и възпява абсурдно столица на чужда държава, макар на практика този куплет да не се изпълнява. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

След 10 ноември 1989 г. в VII велико народно събрание са направени други предложения за национален химн, но окончателно се налага „Мила Родино“.^[2]

Други

На химна е наречена улица „Мила родина“ в квартал „Стрелбище“ в София (Карта).

Вижте също

• Българийо мила
• Химн на Негово Величество Царя

Източници

1. „България 20 век: Алманах“, 1999. Панайотов, Филип
2. От „Горда Стара планина“ до „Мила Родино“. – Afish.bg, архив на оригинала от 24 май 2022, https://web.archive.org/web/20220524131700/https://afish.bg/music/item/3111-ot-gorda-stara-planina-do-mila-rodino.html 
3. История на българските символи; Част трета. Българският химн, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304023550/http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbovete/III.Chast%20treta-himn.htm, посетен на 11 февруари 2007 
4. От Свищов е и авторът на българския химн, архив на оригинала от 27 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090227034130/http://www.svishtov.bg/bg/facts.php?id=11, посетен на 11 февруари 2007 

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Мила Родино
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Мила Родино
• Мила Родино Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine. – mp3 файл в parliament.bg