„Мила Родино“ | |
Национален химн на България | |
Друго име | ) |
---|---|
Текст | Цветан Радославов[1], 1885 |
Музика | Цветан Радославов, 1885 |
Приет | 8 септември 1964 г. |
Аудиофайл | |
Мила Родино в Общомедия |
„Мила Родино“ е национален химн на България от 1964 г.
Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 г.[2]
При приемането на песента като химн на Народна република България през 1964 г. последният куплет е премахнат и са добавени други 2 куплета, които отпадат след 1990 г.:
Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че това е стара еврейска мелодия, като това според него е пречка. Въпреки това „Мила Родино“ става национален химн. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музикална традиция, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.[4] Част от текста на химна до 1990-та година е политически мотивиран и възпява абсурдно столица на чужда държава, макар на практика този куплет да не се изпълнява. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
След 10 ноември 1989 г. в VII велико народно събрание са направени други предложения за национален химн, но окончателно се налага „Мила Родино“.[2]
На химна е наречена улица „Мила родина“ в квартал „Стрелбище“ в София (Карта).
|
|