Милойко Лешанин

Милойко Лешанин
сръбски офицер
Роден	15 февруари 1830 г. Леше, Сърбия
Починал	15 февруари 1896 г. (66 г.) Белград, Сърбия
Военна служба
Звание	генерал
Милойко Лешанин в Общомедия

Милойко Лешанин (на сръбски: Милојко Лешјанин) е сръбски военен деец и политик, неколкократно военен министър и началник на генералния щаб през 70-те и 80-те години на XIX век. Като корпусен и армейски командир взема участие във войните с турци и българи през 1876 – 1886 година. Води сръбските войски при превземането на Ниш през 1877 (съвместно с Йован Белимаркович) и при блокадата на Видин през 1885.

Образование и преподавателска кариера

Син на търговец от Парачин, Милойко Лешанин постъпва в армията през 1849 година. Завършва Артилерийската школа в Белград като подпоручик с инженерна специалност, по-късно преминава тригодишен курс във военната академия в Берлин и едногодишна практика в пруския генерален щаб. След завръщането си в родината е дългогодишен преподавател (между 1859 и 1880, с прекъсвания) в Артилерийската школа, на три пъти (1865 – 1868, 1874 – 1875, юни-ноември 1880) е неин управител. През 1870 (вече с чин майор) е отново в пруския генерален щаб, този път в качеството на наблюдател на бойните действия във Френско-пруската война.^[1]

Военна кариера

През 1862, при бомбардирането на Белград от турците, Лешанин командва участък от отбраната и е повишен в чин капитан I класа. В началото на Първата сръбско-турска война през лятото на 1876 Лешанин (получил полковнишки чин в предходната година) командва Тимошката армия, която има за цел да нахлуе в северозападна България и да повдигне българите на въстание. Опитът му да изпълни тази задача е провален от турците, след което отстъпва командването си на руския генерал Черняев. При Велики извор Лешанин води Зайчарския отряд на левия фланг на сръбските войски. Битката завършва с поражение за сърбите, които са принудени скоро след това да изоставят Зайчар в турски ръце.^[1]

Във Втората сръбско-турска война през зимата на 1877 – 1878 полковник Лешанин е командир на Моравския корпус (16 715 войника и 46 оръдия), който настъпва по двата бряга на Българска Морава и участва в операциите, довели до овладяването на Ниш (29 декември 1877). След този успех на Лешанин са поверени обединеното командване на Моравския и Тимошкия корпус за превземането на Прищина. Не успява да изпълни тази задача, поради неуспешния щурм на турско-албанските позиции при Самоково.^[2][3] През февруари 1878 е специален пратеник на княз Милан в руската щаб-квартира за преговорите, довели до неизгодния за Сърбия Санстефански договор.^[1]

След завръщането си от Сан Стефано Лешанин е произведен в чин генерал. Командва Тимошкия корпус, а през 1879 – 1880 и 1882 – 1883 е началник на генералния щаб на сръбската армия, а през 1883 – 1884 е командващ действащата армия.^[1] В Сръбско-българската война през ноември 1885 генерал Лешанин командва Тимошката армия при неуспешната обсада на Видин.^[4] След войната Лешанин поема за трети път (до 1887) ръководството на генералния щаб. Напуска армията през 1888 и влиза в политиката.^[1]

Политик

Лешанин става военен министър за първи път през 1873, когато влиза в правителството на либералите начело с Йован Ристич. През 1880 – 1882 заема същия пост в напредняшкото правителство на Милан Пирочанац. След уволнението си участва в създаването на конституцията от 1888 и в работата на парламента (от либералната партия) в началото на 90-те години.^[1]

Източници

1. Самарџић, Момир. Лешjанин (във: Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографиjе, Том V^{[неработеща препратка]}, стр. 64 – 65, посетен на 22 декември 2012)
2. Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Књига 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985. Стр. 86, 88, 97 – 101
3. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1934. Стр. 185 – 186, 189 – 191
4. Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, стр. 126, 128