Мимас (спътник)

Мимас
Естествен спътник на Сатурн
Мимас заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от	Уилям Хершел
Дата	17 септември 1789 г.[1]
Орбитални параметри
Голяма полуос (a)	185 520 km[2]
Ексцентрицитет (e)	0,0202[3]
Орбитален период (P)	22 часа 37 мин. 5 сек.
Физически характеристики
Среден диаметър	415,6 × 393,4 × 381,2 km (0,0311 от Земния)
Маса (m)	(3,7493±0,0031)×10^19 kg[4]
Средна плътност	1,17 g/cm^3
Екваториална гравитация	0,077 m/s^2
Втора космическа скорост	0,159 km/s
Период на въртене	22 часа 37 мин. 5 сек. (синхронен)
Наклон на оста	0,005°
Албедо	0,77
Видима величина	12,9
Повърхностна температура (T)	≈ 64 K
Мимас в Общомедия

Мимас е естествен спътник на Сатурн, открит през 1789 г. от Уилям Хершел.^[5] По диаметър Мимас е 20^-ия най-голям спътник в Слънчевата система.

Наименование

Спътникът носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.

„Мимас“ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1847 г. в неговата публикация Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда ([1]).

Физически характеристики

Мимас заснет от апарата Касини-Хюйгенс. Обърнете внимание на недотам сферичната форма на спътника.

Ниската плътност на Мимас от 1,17 g/cm³ сочи, че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал.^[6] Поради приливните сили, на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид, като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.

Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 km в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има максимална дълбочина спрямо заобикалящия го терен от 10 km, стени високи 5 km и централни възвишения, високи 6 km спрямо дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 km в диаметър или голям колкото Канада. Ударът, причинил кратера, почти е разрушил Мимас; разломи и пукатини от ударната вълна са видни на обратната страна на спътника. Повърхността е осеяна с множество по-малки кратери с диаметър над 40 km, но в областта на южния полюс кратери над 20 km.

На повърхността се наблюдават следните геологични образувания: кратери и пропасти.

Изследване

Сондата Пионер 11 прелита покрай Мимас през 1979 г.,^[7] като най-голямото сближаване със спътника е на разстояние 104 263 km на 1 септември 1979 г. Вояджър 1 се доближава до спътника през 1980 г., а Вояджър 2 през 1981 г.

Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на различни разстояния, най-близкото от които на 63 000 km на 1 август 2005 г. Разширената мисия на космическия апарат ще включва няколко доближавания до спътника. Най-близото преминаване на Касини е на 13 февруари 2010 г. на разстояние 9500 km.

Мимас в киното и фантастиката

• Мимас бива сравняван със „Звездата на смъртта“ от Междузвездни войни. Това е интересно съвпадение поради факта, че филмът е заснет 3 години преди първите снимки на спътника да бъдат изпратени от Вояджър 2.
• В романите на Роб Грант и Дъг Нейлър, базирани на сериала Червено Джудже, Мимас е колонизиран и има голям космодрум.
• В телевизионния сериал Стар Трек: Следващото поколение Мимас се превръща в убежище на четирима кадети от Звездната академия, след като техните апарати се сблъскват.

Галерия

• 
  Мимас на фона на Сатурн, 13 февруари 2010.
• 
  Мимас е малката бяла точка долу вляво. (Кликнете за да уголемите изображението).
• 
  Мимас заснет от Касини-Хюйгенс. На тази снимка си личи яйцевидната форма на спътника.
• 
  Мимас се очертава на фона на Сатурновите северни висини
• 
  Мимас отвъд F-пръстена на Сатурн.
• 
  Снимка с висока резолюция на повърхността на Мимас, показваща силно изразени особености на албедото върху кратерни вериги (Хершел се намира ниско в десния ъгъл)
• 
  Снимка на Мимас с допълнително добавени цветове
• 
  Мозайка на Мимас предимно от снимки с висока резолюция

Вижте също

• Списък на геологични образувания на Мимас

Източници

1. Imago Mundi – La Découverte des satellites de Saturne // (на френски)
2. Harvey, Samantha. NASA: Solar System Exploration: Planets: Saturn: Moons: Mimas: Facts & Figures // NASA, 11 април 2007. Посетен на 2 октомври 2009.
3. NASA Celestia, архив на оригинала от 9 март 2005, https://web.archive.org/web/20050309115746/http://exp.arc.nasa.gov/downloads/celestia/data/solarsys.ssc, посетен на 2 октомври 2009 
4. Jacobson, R. A. и др. The GM values of Mimas and Tethys and the libration of Methone // Astronomical Journal 132 (2). 2005. DOI:10.1086/505209. с. 711.
5. Herschel, W. Account of the Discovery of a Sixth and Seventh Satellite of the Planet Saturn; With Remarks on the Construction of Its Ring, Its Atmosphere, Its Rotation on an Axis, and Its Spheroidical Figure // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 80. 1790. DOI:10.1098/rstl.1790.0001. с. 1 – 20.
6. Posible océano secreto descubierto en la luna Mimas de Saturno. Infoterio Notícias | Ciencia y Tecnología. (Spanish)
7. Pioneer 11 Full Mission Timeline // Dmuller.net. Посетен на 13 юни 2014.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Мимас

• Разположение на Мимас и луните на Сатурн в орбитите им около газовия гигант в момента Архив на оригинала от 2010-07-26 в Wayback Machine.
• ((en)) Планетарно общество: Мимас
• ((en)) Деветте планети: Мимас
• ((en)) Изгледи от Слънчевата система – Мимас