Минимализъм

Минимализмът е течение в съвременното изкуство, възникнало като продължение на модернизма и добило отчетливост към края на 50-те години на 20 век. Неговата основна идея се предава с формулата „По-малкото е повече“ („Less is more“), популяризирана от Мис ван дер Рое. Проявления на минимализма като естетика се наблюдават във всички познати видове изкуства. Ричард Волхайм е един от първите критици, които дават определения за 'минималното изкуство'^[1]

Проявления и представители

• живопис: Пийт Мондриан, Франк Стела, Пламен Петев
• музика: Филип Глас, Тери Райли, Арво Пярт
• скулптура: Константин Брънкуш, Доналд Джъд, Ричард Сера
• архитектура: Мис ван дер Рое, Джон Поусън
• литература: Самюел Бекет, Реймънд Карвър, Чарлз Буковски

История

Архитектурата на модернизма оказва особено силно влияние в оформянето на минимализма като естетика, започвайки още с издигнатия от Адолф Лоос лозунг „орнаментът е престъпление“. Домът „Витгенщайн“ е пример за нейното съзнателно следване. Минималистичната архитектура се стреми да сведе до минимум декоративните и естетически елементи, които изграждат обектите. Като изкуство този вид архитектура се характеризира с основни геометрични форми и малко линии и детайли.

За предшественици на минимализма в живописта се сочат Казимир Малевич и Ад Райнхард. Като влиятелно течение минимализмът се появява в САЩ и е тълкуван като реакция срещу абстрактния експресионизъм^[2]. Най-силно изразени са характеристиките на минимализма през 70-те, макар че и до днес тази концепция все още продължава да оказва влияние върху съвременната култура.

Нагласите в японското изкуство, най-вече градините и хайку стихотворенията днес се считат за важен фактор в развитието на минимализма.

Галерия

• 
  „Страница от каталог“ – инсталация на Неъм Тевет, 1998
• 
  „Untitled“ – бетонна скулптура на Доналд Джъд, Мюнстер, Германия
• 
  Вила „Фербруген“, Майкъл Пост Аркитектен, Амстердам, 2005 – 2008
• 
  „Двойно негативна пирамида“ на Сол Левит, Литва
• 
  „Структура“ на Сол Левит, 1992
• 
  „Атмосфера и среда XII“ на Луис Невелсън, Филаделфия, 1970
• 
  „Kleiner Werth“ – инсталация на Франсоа Морелет, Вупертал
• 
  „Стената“ (1973), известна и като „Входът към Сохо“, на Форест Майърс, Ню Йорк
• 
  „Стената“ (1973) на Форест Майърс, близък план
• 
  „B-732 R. STM“ на Афио Джифрида, 1997
• 
  „Видимо/Невидимо“ на Уолтър де Мария, Япония

Бележки

1. Wollheim R., Minimal Art, Arts Magazine (January 1965): 26 – 32. Repr. in On Art and the Mind.
2. Minimal Art: A Critical Anthology, Gregory Battcock (Ed.), U. of California press, 1968.