Миравци

Миравци
Миравци
— село —
      
Герб
Изглед към Миравци
Изглед към Миравци
41.3078° с. ш. 22.4347° и. д.
Миравци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областБоймия
Надм. височина77 m
Население1647[1] души (2002)
Пощенски код1489
Миравци в Общомедия

Мѝравци (на македонска литературна норма: Миравци) е село в Община Гевгели, Северна Македония. Селото е разположено в областта Боймия недалеч от десния бряг на река Вардар.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Миравци е ЖП спирка на железопътната линия от Скопие за Солун в Гърция. Църквата в селото „Св. св. Константин и Елена“ е от 1860 година, възобновена е в 1893 година. Градител е Андон Китанов.[2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Миравци в 1931 г.

В XIX век Миравци е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Миравци (Miravtzi) е посочено като село с 90 домакинства и 321 жители българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мировци (Мировче) има 660 жители българи християни.[7] В началото на XX век жителите на селото са разделени в конфесионално отношение.

На 28 ноември 1899 година Андон Кьосето, Михаил Апостолов, Атанас Бабата и Душо Желев убиват гъркоманския свещеник в селото Стефан Петков Оризаров, като отявлен враг на българщината. След убийството са арестувани членовете на миравския комитет на ВМОРО поп Никола Хаджипоптрендафилов, учителя Андон Янев, Тодор Танчев Боцин и Андон Чунчев, но скоро са освободени. За отмъщение гръцкия комитет наема турци от село Дисан (Горни Дисан или Долни Дисан), които на 27 февруари 1900 убиват поп Никола в местността Белия мост между Петрово и Миравци.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Миравци има 480 българи екзархисти и 280 българи патриаршисти гъркомани.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Миравци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Александър М. Максимов от Кичево е български кмет на Миравци от 3 ноември 1941 година до 12 декември 1943 година. След това кмет е хаджи Никола Минков от Бутово (22 юли 1943 - 12 август 1944).[11]

Миравци днес

[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 година селото има 1647 жители, от които:[12]

Националност Всичко
македонци 1640
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 6
бошняци 0
други 1

До 2004 година Миравци е център на самостоятелна община.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Миравци
  • Андон Чунчев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Григор Христов Дерменджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Градобор[13]
  • Никола Миравцалията (Николаос Мирофцалис), агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[14]
  • поп Никола Хаджипоптрендафилов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Йосиф Христов Клашнейски, български революционер, деец на ВМОРО, убит[13]
  • Илия Иванов Дзумрев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Тодор Андонов (Антов), македоно-одрински опълченец, 23 (28)-годишен, земеделец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[15]
  • Тодор Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Тодор Танчев Боцин, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Цигани Кирил Рашков (цар Киро), цигански тартор.
Починали в Миравци
  • Димитър Златков Нацов (Нацев), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[16]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Мировци е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009 
  2. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  3. ↑ Цркви во Миравската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  5. ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  8. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 64 – 65.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  11. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007 
  13. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
  14. ↑ Μυρόφτσαλης Νικόλαος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40, 44.
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 195, л. 4; а.е. 291, л. 20
     Портал „Македония“         Портал „Македония“