Мирослав Скорик Мирослав Михайлович Скорик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Лвов, Украйна |
Учил в | Московска консерватория |
Активен период | от 1963 г. до 2020 г. |
Семейство | |
Уебсайт | www.composersukraine.org/index.php?id=1371 |
Мирослав Скорик в Общомедия |
Мирослав Михайлович Скорик (на украински: Мирослав Михайлович Скорик) е украински композитор и педагог. Музиката му е съвременна по стил и съдържа стилистични черти от украинските народни музикални традиции.
Скорик е удостоен със званията Народен артист на Украйна и Герой на Украйна.
Мирослав Михайлович Скорик е роден на 13 юли 1938 г. в Лвов, тогава част от Втората полска република.[1][2] И двамата му родители са учители с образование от Виенския университет в Австрия. Баща му е историк и етнограф, а майка му е химичка. Въпреки че родителите му нямат специално музикално образование, майка му свири на пиано, а баща му свири на цигулка. Скорик е изложен на музика в домакинството от ранна възраст, а негова пралеля е украинското сопрано Соломия Крушелницка.[1]
Скорик постъпва в Лвовското музикално училище през 1945 г.,[2] но две години по-късно семейството му е депортирано в Сибир, където той израства. Семейството се завръща в Лвов едва през 1955 г.[1][2]
Студентски години
Между 1955 и 1960 г. Скорик учи в Лвовската консерватория,[2] където получава обучение по музикална композиция и музикална теория; негови учители са Станислав Людкевич и Роман Симович.[2]
През 1960 г. Скорик се записва в следдипломна изследователска програма в Московската държавна консерватория, където учи при композитора Дмитрий Кабалевски. Той остава там четири години.[2] През това време Скорик композира симфонична, камерна и вокална музика. Някои произведения от този период включват Сюита в ре мажор за струнни, Соната за цигулка № 1 и Партита № 1 за струнни, както и Вариации, Блус и Бурлеска.[3][4]
След като завършва Московската консерватория през 1964 г., Скорик, тогава 25-годишен, заема първата си преподавателска позиция, като става най-младият преподавател по композиция в Украйна в Лвовската консерватория,[2][5] където остава до 1966 г.[2]
След това приема позиция в Киевската консерватория,[2] където се фокусира върху преподаването на съвременни техники за хармония. Дисертацията му, завършена през 1964 г., изследва музиката на руския композитор Сергей Прокофиев. Сред учениците му са композиторите Освалдас Балакаускас, Иван Карабиц и Евген Станкович. Скорик остава в Киевската консерватория до 1988 г.[2]
През 1963 г. Скорик става най-младият член на Националния съюз на композиторите на Украйна.[5]
През 1996 г. Скорик се премества със семейството си в Австралия и получава австралийско гражданство, но през 1999 г. се връща да живее в Украйна.[4] През април 2011 г. Скорик е назначен за артистичен директор на Киевската опера, позиция, която заема до 2016 г.[6]
Мирослав Скорик умира на 1 юни 2020 г.[6][7]
Скорик е композитор, пианист и диригент. Той е един от носителите на украинската национална награда „Шевченко“ през 1987 г. за своя Концерт за виолончело.[8]
В края на ХХ век Скорик се насочва към композирането на религиозна музика като концерта Requiem (1999), Псалми за различни видове хорове (1999 – 2005) и „Литургия на св. Йоан Златоуст“ (2005).
Операта „Мойсей“ на Скорик (2001) е първата украинска опера на библейска тема, композирана от почти век. Базирана е на поема на Иван Франко от 1905 г., която разказва за усилията на Моисей да отведе своя народ в Обетованата земя в самия край на живота му; текстът прави паралели между страданията на израелците и тези на народа на Украйна под СССР. Премиерата на операта е по време на посещението на папа Йоан Павел II в Украйна през 2001 г.[9]
Следва непълен списък на творбите на Скорик:[3][4]
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Myroslav Skoryk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |