Михаел Кьолмайер
| Михаел Кьолмайер Michael Köhlmeier | |
 Михаел Кьолмайер през 2017 г. | |
| Роден | 15 октомври 1949 г. |
|---|---|
| Професия | писател, драматург, поет |
| Националност |  Австрия |
| Жанр | роман, разказ, пиеса, стихотворение |
| Награди | „Рауризка литературна награда“ (1983) „Австрийска награда за художествена литература“ (2007) |
| Уебсайт | |
| Михаел Кьолмайер в Общомедия | |
Михаел Кьолмайер (на немски: Michael Köhlmeier) е австрийски писател, драматург и музикант. Автор е на романи, разкази, пиеси, стихотворения и радиодрами.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Михаел Кьолмайер учи от 1963 до 1970 г. в хуманитарната гимназия във Фелдкирх.[1] От 1970 до 1976 г. следва политология и германистика в Марбургския университет. Завършва с държавен изпит и теза върху „австрофашизма“. От 1977 до 1980 г. започва второ следване по математика и философия в Гисен.[1]
В началото на 70-те години Кьолмайер си създава известност като писател с радиопиеси в Австрийското радио и с кратки прозаични текстове. Получава и първото си отличие: поощрителната „Рауризка литературна награда“ (1974)
През 1972 г. Кьолмайер основава музикално дуо, което има голям успех в Австрия.[1]
След 1980 г. създава обемисто романово творчество, наред с редица по-кратки текстове и фейлетони. Романите му се публикуват отчасти и като аудиокниги, напр. „Мадалин“ (Madalyn) (2010).
Успех имат и неговите излъчени по радиото свободни преразкази на антични митове и библейски истории, които по-късно излизат и като книги.
Творби на Кьолмайер са преведени на френски, гръцки, корейски, румънски, словенски, испански и турски.
През 1981 г. Михаел Кьолмайер се жени за писателката Моника Хелфер. Имат четири деца, като през 2003 г. дъщеря им Паула загива при злополука на 21-годишна възраст. През 2008 г. Кьолмайер пресъздава нейната смърт в разказа „Идилия с давещо се куче“ („Idylle mit ertrinkendem Hund“).
Михаел Кьолмайер и Моника Хелфер живеят в Хоенемс.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Der Peverl-Toni und seine abenteuerliche Reise durch meinen Kopf, 1982
- Moderne Zeiten, Roman, 1984
- Die Figur. Die Geschichte von Gaetano Bresci, Königsmörder, 1986
- Spielplatz der Helden, 1988
- Die Musterschüler, Roman, 1989
- Bleib über Nacht, 1993
- Die Leute von Lech, 1994
- Sunrise, Erzählung, 1994
- Telemach, Roman, 1995
- Dein Zimmer für mich allein, 1997
- Der Unfisch, 1997
- Trilogie der sexuellen Abhängigkeit, 1997
- Kalypso, Roman, 1997
- Bevor Max kam, Roman, 1998
- Calling, Eine Kriminalgeschichte, 1998
- Die Nibelungen, (neu erzählt), 1999
- Das große Sagenbuch des klassischen Altertums,
- Der traurige Blick in die Weite, Geschichten von Heimatlosen, 1999
- Geschichten von der Bibel. Von der Erschaffung der Welt bis Josef in Ägypten, 2000
- Geh mit mir, 2000
- Der Menschensohn, Die Geschichte vom Leiden Jesu, 2001
- Vom Mann, der Heimweh hatte, Zehn Erzählungen, 2002
- Der Tag, an dem Emilio Zanetti berühmt war, 2002
- Shakespeare, (neu erzählt), 2004
- Roman von Montag bis Freitag, 38 Stories, 2004
- Der Spielverderber Mozarts, Novelle, 2006
- Abendland, Roman, 2007
- Idylle mit ertrinkendem Hund, 2008
- Rosie und der Urgroßvater (mit Monika Helfer), 2010
- Madalyn, Roman, 2010
- Das Sonntagskind – Märchen und Sagen aus Österreich, 2011
- Die Abenteuer des Joel Spazierer, Roman, 2013
- Zwei Herren am Strand, Roman, 2014
- Drei Depeschen gegen den Krieg, 2015
- Das Mädchen mit dem Fingerhut, Roman, 2016
- Wer hat dir gesagt, dass du nackt bist, Adam? Mythologisch-philosophische Verführungen, (mit Konrad Paul Liessmann), 2016
- Der Mensch ist verschieden. Dreiunddreißig Charaktere, (mit Monika Helfer), 2017
- Der Mann, der Verlorenes wiederfindet, Novelle über Antonius von Padua, 2017
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1974: „Рауризка литературна награда“ (поощрителна)
- 1976: Nachwuchsstipendium für Literatur des Bundesministerium für Unterricht und Kunst
- 1983: „Рауризка литературна награда“
- 1988: „Награда Йохан Петер Хебел“
- 1993: „Награда Манес Шпербер“
- 1993: ORF-Hörspielpreis, für Theorie der völligen Hilflosigkeit
- 1996: Buchprämie des Bundesministeriums für Unterricht und Kunst
- 1996: „Награда Антон Вилдганс“
- 1997: „Награда Гримелсхаузен“ für Telemach
- 2001: Preis des Vorarlberger Buchhandels
- 2007: „Немска награда за книга“ (финалист) mit Abendland
- 2007: „Австрийска награда за художествена литература“
- 2007: Goldenes Verdienstzeichen des Landes Wien[2]
- 2008: „Награда Бодензе“, für Abendland und sein literarisches Gesamtwerk
- 2010: Kröte des Monats November, für Rosie und der Urgroßvater (mit Monika Helfer)
- 2011: „Австрийска награда за детско-юношеска книга“ für Rosie und der Urgroßvater
- 2014: „Награда Валтер Хазенклевер“
- 2014: Toni-Russ-Preis
- 2014: Longlist beim Deutschen Buchpreis, mit Zwei Herren am Strand
- 2015: „Награда на ЛитераТур Норд“
- 2015: „Дюселдорфска литературна награда“
- 2016: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst I. Klasse[3]
- 2016: „Австрийска награда за книга“ (номинация)
- 2017: „Награда Мари Луизе Кашниц“
- 2017: „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ulrike Längle Narrare necesse est. Leben als Erzähler, Erzählen als Überleben, Hrsg. Günther A. Höfler, Robert Vellusig, Sammelwerk: Michael Köhlmeier, Droschl, Graz u. Wien, 2001
- ↑ Wiener Auszeichnungen für Gerhard Rühm und Michael Köhlmeier Rathauskorrespondenz
- ↑ Ehrenkreuz für Köhlmeier und Helfer, orf.at, Artikel vom 8. März 2016
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Михаел Кьолмайер- ((de)) Биографични данни за Михаел Кьолмайер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Михаел Кьолмайер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Михаел Кьолмайер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Михаел Кьолмайер в Австрия-форум
- ((de)) Михаел Кьолмайер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Михаел Кьолмайер в Personensuche
- ((en)) Михаел Кьолмайер в
Internet Movie Database
|
