Михаел фон Фаулхабер

Михаел фон Фаулхабер
Michael von Faulhaber
епископ на Шпайер, архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, кардинал
Михаел фон Фаулхабер, 1936
Михаел фон Фаулхабер, 1936
Роден
Починал
12 юни 1952 г. (83 г.)
ПогребанФрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия
РелигияКатолическа църква[1]
Учил въвВюрцбургски университет
Герб
Михаел фон Фаулхабер в Общомедия

Михаел фон Фаулхабер (на немски: Michael von Faulhaber; * 5 март 1869, Хайденфелд при Швайнфурт; † 12 юни 1952, Мюнхен) е епископ на Шпайер (1910 – 1917), архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг (1917 – 1952) и от 1921 г. кардинал.[2] От 1913 г. той се казва фон Фаулхабер.

Живот

[редактиране | редактиране на кода]
Гробната плоча на Фаулхабер в криптата на катедралата „Фрауенкирхе“ в Мюнхен

Той е третото дете от общо седем деца на пекаря Михаел (1831 – 1900) и Маргарета Фаулхабер, родена Шмит (1839 – 1911), дъщеря на пекар от Бергтхайм.

Селският свещеник му помага от 1879 г. да посещава гимназията в Швайнфурт. През 1883 г. той е приет в епископския семинар за момчета във Вюрцбург и посещава там „Кралската нова гимназия“. След това през 1888/89 г. той е доброволец в баварската кралска войска. На 26 октомври 1889 г. Михаел влиза в семинара за свещеници във Вюрцбург. На 1 август 1892 г. той е ръкоположен за свещеник. След това става каплан в Китцинген.

На 6 май 1895 г. Михаел става доктор по теология в универстета във Вюрцбург и на 11 ноември 1899 г. той става там частен доцент. На 26 юли 1903 г. става професор по библейска история в университета в Страсбург.

На 4 ноември 1910 г., по предложение на баварския културен министър, Михаел става епископ на Шпайер. В началото на Първата световна война (1914) Фаулхабер става заместник военен пробст (военен епископ) на баварската армия. От 26 май 1917 г. е архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг. Въведен е на служба на 3 септември 1917 г.

На 7 март 1921 г. папата Бенедикт XV го прави кардинал и малко след това кардиналски свещеник на църквата Света Анастасия в Рим. Кардинал Фаулхабер води дневници от 1911 до 1952 г. за посетителите си и разговорите си.

Михаел фон Фаулхабер помазва на 29 юни 1951 г. на свещеници Йозеф Алоиз Рацингер, по-късният папа Бенедикт XVI († 2022), и неговия брат Георг Рацингер († 2020), в катедралата на Фрайзинг.

Кардинал Фаулхабер е погребан в криптата на катедралата „Фрауенкирхе“ в Мюнхен.

Издания

[редактиране | редактиране на кода]

Кардинал Фаулхабер има издадени произведенията:[3]

  • 1896: Die griechischen Apologeten der klassischen Väterzeit I
  • 1899: Die Propheten-Catenen nach römischen Handschriften
  • 1900: Hesychios (Presbyter)/Hesychii Hierosolymitani Interpretatio Jesaja/Isaiae Prophetae, nunc primum in lucem edita, prolegomenis, commentario critico, indice adaueta a Michaele Faulhaber
  • 1902: Hohelied-, Proverbien-und Prediger-Catenen
  • 1903: Die Catenenhandschriften in den spanischen Bibliotheken
  • 1907: Schule und Religion. Vortrag
  • 1911: Priester und Volk und unsere Zeit. Rede auf dem Mainzer Katholikentag
  • 1912: Charakterbilder der biblischen Frauenwelt
  • 1913: Das Mailänder Edikt und die Freiheit der Kirche
  • 1914: Die Strophentechnik der biblischen Poesie
  • 1915: Waffen des Lichtes. Gesammelte Kriegsreden
  • 1917: Das Schwert des Geistes. Feldpredigten im Weltkrieg.
  • 1922: Petrus stirbt nicht. Hirtenbrief zur Fastenzeit
  • 1925: Canisiuspredigten
  • 1929: Die Vesperpsalmen der Sonn-und Feiertage
  • 1931: Rufende Stimmen in der Wüste der Gegenwart, gesammelte Reden, Predigten, Hirtenbriefe
  • 1932: Zeitrufe – Gottesrufe, gesammelte Predigten
  • 1933: Judentum, Christentum, Germanentum Huber, München

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Klaus Fitschen: Michael von Faulhaber. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 24, Bautz, Nordhausen 2005, ISBN 3-88309-247-9, Sp. 602 – 615.
  • Holger Arning u. a., Faulhabers Tagebücher und die Katholizismusforschung. Forschungsübersicht und Ausblick, 20. Dezember 2016, in: Kritische Online-Edition der Tagebücher Michael Kardinal von Faulhabers (1911 – 1952).
  • Klaus Fitschen: Michael von Faulhaber. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 24, Bautz, Nordhausen 2005, ISBN 3-88309-247-9, Sp. 602 – 615.
  • Michael Schmaus: Faulhaber, Michael von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 31 f.
  • Andreas Wirsching: Mehr Nähe als Distanz? Kardinal Michael von Faulhaber und der Nationalsozialismus. In: Friedrich Wilhelm Graf, Hans Günter Hockerts (Hrsg.): Distanz und Nähe zugleich? Die christlichen Kirchen im „Dritten Reich“. München 2017, ISBN 978-3-946041-17-7, S. 199 – 223.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ vfau // Посетен на 12 октомври 2020 г.
  2. ↑ Michael Cardinal von Faulhaber, catholic-hierarchy.org
  3. ↑ Chronologische Bibliografie Michael Kardinal von Faulhabers

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Михаел фон Фаулхабер.