Михаил Иванов (езотерик)

Михаил Иванов
български философ
Роден
Починал
Фрежус, Франция
Националност България
Учил вСофийски университет
Михаил Иванов в Общомедия

Михаил Димитров Иванов, нарекъл се по-късно Омраам Микаел Айванхов или Айванов (на френски: Omraam Mikhaël Aïvanhov), е български и френски езотерик и философ, смятан от последователите си за духовен учител.

Основава организацията „Всемирното бяло братство“. Учението на Иванов е силно повлияно от Петър Дънов и следва рамката на езотеричното християнство. Книгите му са преведени на повече от 20 езика.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 януари 1900 година в битолското село Сърбци, тогава в пределите на Османската империя. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17-годишният Иванов се запознава с Петър Дънов. По-късно отива в София и е сред неговите ученици.

През 1937 г. заминава за Франция на Световното изложение в Париж и остава там.[1] Имал две писма от Боян Боев до тамошни хора, заинтересовани от учението на Петър Дънов чрез Алфиери Бертоли (италианец от софийското братство). В писмо от Париж до Боян Боев Михаил Иванов го моли да попита Петър Дънов дали да остане да следва там; отговорът (пак чрез Боев) е, ако има пари и средства, да следва.[2] Започва да изнася публични лекции на духовни теми.

През 1947 г. се свързва с „един авантюрист, нарекъл себе си принц Черензи Линд, Маха Чохан (Велик вожд) и върховен регент на кралство Агарта“.[3][4] Поддържат „сърдечни отношения“: приемат заедно в Севър, според Пиер Пеан[5], и през октомври 1947 г. организират заедно в Париж „Духовен конгрес на Великото Всеобщо Бяло Братство“, под председателството на Маха Чохан и под егидата на неговата организация „Всемирен духовен съюз“ (Union spirituelle universelle, USU). През ноември обаче скъсват отношенията си.[6]

На 31 декември 1947 г. названието на една организация в Париж, наречена „Международен културен център“ (Centre international culturel), е променено и става „Всемирно бяло братство“ (Fraternité blanche universelle), съставът на бюрото ѝ е променен, а седалището ѝ е преместено от Париж в Севър.[7]

През 1948 г. Михаил Иванов е арестуван и осъден на затвор, „поради практики, съчетаващи окултизма с най-необузданата сексуалност“[5] и „подбуждане на малолетни към разврат“ (официална формулировка, по източник от самата му организация).[8][9] В спомените на български дъновисти има разкази за подобни действия.[10][11] Според някои мнения (Пиер Рифар) осъждането му било по фалшиви свидетелства.[12] Източници от средите на неговата организация „Всемирно бяло братство“ приписват това на враждебни действия на Маха Чохан и твърдят, че през 1960 Михаил Иванов е реабилитиран[13] от Апелативния съд на Екс ан Прованс, като му били поднесени писмено официални извинения.[14]

През 1953 г., в околностите на Фрежус, Иванов създава център на организацията си Всемирно бяло братство, „Бонфен“, който продължава да функционира и след неговата смърт.[15] През следващите десетилетия той разпространява учението си, изнасяйки повече от 5000 лекции.[16] Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от Editions Prosveta, френско издателство, създадено през 1976 г. за разпространение на неговото учение.[17]

След смъртта на Петър Дънов Михаил Иванов изпраща свои емисари в България (Стела Белмен и брат ѝ) с искане ръководството на Бялото братство да го признае за заместник на Учителя – искане, което е отхвърлено. Друго искане, също отхвърлено, е да им се даде авторско право за издаване на беседите на Учителя. Мнението на Методи Константинов е, че Михаил Иванов не е възнамерявал да ги издава, а да контролира, ако някой иска да ги издаде, и да попречи на другите, които публикуват словото му. Скоро след това Иванов започва да променя образа си по подобие на Дънов.[2]

В средите на Бялото братство в България съществуват противоречиви мнения за Михаил Иванов: според някои той спомага за разпространение на идеите на Петър Дънов, според други проповядва лъжливо учение (определят го като член на Черната ложа). Учениците на Петър Дънов твърдят в спомените си, че той не е признавал Михаил Иванов за представител на своето учение.[18]

През 1981 г. Михаил Иванов посещава България по покана на Комитета за култура, оглавяван от Людмила Живкова, за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.[19][20]

Епоха на Водолея

[редактиране | редактиране на кода]

Философията на Айванхов учи, че всички хора, независимо от раса, религия, социално положение, интелектуални способности или материално положение, са пригодени да вземат участие в създаването на новия ред, съответстващ на епохата на Водолея. Това трябвало да се осъществява чрез личностна трансформация на всеки, чрез развитие и усъвършенстване в хармония с божествения свят.[21]

За Айванхов учението му е предписание за по-добър начин хората да изживеят живота си на Земята и във всяка разработвана тема претендира за полза, която може да извлече човек за самоопознаване, самоусъвершенстване и по-добро организиране на личния живот, и с която можел да помогне за реализацията на божественото царство на Земята.[21]

Наука за посветени

[редактиране | редактиране на кода]

Айванхов претендира, че е наследник на Дънов, на богомилите, че притежава тайно свещено знание от тибетски учител, че притежава знания, „които се съдържат в книги, които се съхраняват само в четири библиотеки на света“ и че идва новата епоха, в която ще управлява шестата раса.[22]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Пълен списък на издадените съчинения
  • Второ раждане
  • Духовна алхимия
  • Две дървета на рая
  • Синапено семе
  • Силите на живота
  • Хармония
  • Мистериите на Иезиод
  • Символичният език – езикът на природата
  • В началото бе Словото
  • Великолепията на Тиферет
  • Основният секрет решаващ проблемите на съществуването
  • Законите на космическата нравственост
  • Нова земя. Техники, упражнения, формули, молитви
  • Любов и сексуалност
  • Храни-йога. Алхимически смисъл на храненето
  • „Познай себе си“ Жнана-йога
  • Мисли за всеки ден
  • Новата религия: слънчева и всемирна
  • Водолей и идването на златната ера
  • Педагогика на посвещаването
  • Живот и работа в Божественото училище
  • Плодовете на дървото на живота. Кабалистичната традиция
Събрани съчинения „Извор“ (отбрани)
  • Слънчевата цивилизация
  • Човекът господар на своята съдба
  • Възпитанието започва преди раждането
  • Храни йога
  • Сексуалната сила или крилатия дракон
  • Философията на единството
  • Какво е духовен учител?
  • Егрегор на Гълъба, или световното царство
  • Коледа и Великден в традициите на Посвещението
  • Пътят на светлината
  • Човешка природа и Божествена природа
  • Духовна галванопластика и бъдещето на човечеството
  • Истинското учение на Христос
  • Тайната книга на природата
  • Езикът на геометричните фигури
  • Центры и тонкие тела. Аура, солнечное сплетение, центр хара, чакры
  • Зодиакът, ключ към човека и вселената
  • Музиката и песента в духовния живот
  • Психичен живот: елементи и структура
  • Силата на мисълта
  • Книга за Божествената Магия
  • Златни правила за всеки ден
  • Поглед в невидимото
  • Пътят на тишината

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Feuerstein, Georg (1992). The Mystery of Light: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov. Salt Lake City, UT: Passage Press. ISBN 0-941255-51-4
  • Frenette, Louise Marie (September 2009). The Life of a Master in the West, Prosveta USA. ISBN 978-0-9842693-0-3
  • Lejbowicz, Agnes (1982). Omraam Michael Aivanhov, Master of the Great White Brotherhood. Fréjus, France: Editions Prosveta
  • Renard, Opierre (1980). The Solar Revolution and the Prophet. Fréjus, France: Editions Prosveta
  • Who Is Omraam Michael Aivanhov?. Fréjus, France: Editions Prosveta. 1982

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Константинов, Методи. Самозванецът // Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4. Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7, 1995. с. 515–516.
  2. ↑ а б Константинов, Методи. Михаил Иванов // Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4. Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7, 1995. с. 518-520. Посетен на 7 юли 2024.
  3. ↑ Mikhaël Aïvanhov. L'alchimie spirituelle, préface du Maha Chohan. Paris, Éditions Izgrev, collection de l'École divine, 1947, 259 p.
  4. ↑ Point de vue, no 140, 20 novembre 1947. O. Cherenzi-Lind, Tourmente et Terreur sur le monde, Montrouge, Éditions de l'Agartha, 1948, 166 p.
  5. ↑ а б Péan, Pierre. La Diabolique de Caluire, chapitre X. Fayard, 1999.
  6. ↑ Meyer, Jean-François. Les nouvelles voies spirituelles // (Suisse), L'Age d'Homme, 1993, 427 p. ISBN 2-8251-0412-4. с. 126-131.
  7. ↑ Държавен вестник на Република Франция, 16 януари 1948 г., с. 528, лява колона, най-долу // Journal officiel de la République française. 16 janvier 1948, page 528.[неработеща препратка]
  8. ↑ La Fondation Omraam Mikhaël Aïvanhov. La réhabilitation de Mikhaël Aïvanhov // mikhaelaivanhov.org.[неработеща препратка]
  9. ↑ Marhic R., Kerlidou A., Sectes et mouvements initiatiques en Bretagne, Terre de brume, 1996.
  10. ↑ Йорданова, Виола. Кармичната връзка // „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-90041-8-Х, с. 524–525.
  11. ↑ Йорданова, Виола. Опорочението на високия идеал // „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-900041-8-Х, с. 525–526.
  12. ↑ Riffard, Pierre A. L'ésotérisme. Paris, Robert Laffont, coll. Bouquins, 1990. ISBN 2-221-05464-4. с. 870.
  13. ↑ Georg Feuerstein. Solar Sage: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov // Yoga Journal (May/June). 1990. с. 77 – 79.
  14. ↑ Louise-Marie Frenette, La vie d'un Maître en Occident, Éditions AdA, Québec, Canada, 2008, p. 289
  15. ↑ Бонфен, сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).
  16. ↑ Омраам Микаел Айванхов, „Учението: Някои ключови теми“, сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).
  17. ↑ Les Éditions PROSVETA
  18. ↑ Тончева, Светослава. Из новата духовност на XX век (антропософия, Бяло Братство, Единно учение). Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-237-3. с. 260.
  19. ↑ Александров, Емил. Култура и лична власт: аз работих с Людмила Живкова. София, Слънце, 1991. с. 30.
  20. ↑ Лефтеров, Живко. „Реабилитацията“ на Бялото братство през 70-те години на XX век // Християнство и култура брой 8 (95). 2014. с. 50. Архивиран от оригинала на 2021-04-13.
  21. ↑ а б Айванхов Омраам Микаэль.
  22. ↑ Ришар Монвоазен. Малка братска, бяла и всемирна история // [1] Observatoire de la zététique, 13 юни 2008. Архивиран от [{{{url}}} оригинала] на 30 август 2020. Посетен на 29 декември 2012.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Философия“         Портал „Философия“