Млада Германия (на немски: Junges Deutschland) е литературно движение на млади, либерално настроени писатели в Германия през XIX век.[1]
Окрилени от Юлската революция във Франция, представителите му активно публикуват свои творби след 1830 г., но по решение на тогавашния Германски Бундестаг произведенията им са забранени.[2]
Името „Млада Германия“ за първи път се споменава от Хайнрих Лаубе, но става популярно благодарение на Лудолф Вийнбарг, чийто „Естетически поход“ през 1834 г. започва с програмните думи: „На тебе, млада Германия, посвещавам тези слова, не на старата“.
В решението на Германския Бундестаг от 10 декември 1835 г. движението „Млада Германия“ или „Млада литература“ е наречено „книжовна школа“, към която официално са причислени Хайнрих Хайне, Карл Гуцков, Хайнрих Лаубе, Лудолф Вийнбарг и Теодор Мунт. Но такава школа или група фактически не съществува. Назованите автори са свързани по-скоро само от своята либерална позиция. В бързината дори е забравено да се спомене името на Лудвиг Бьорне. Но по-късно литературната историография разглежда тези шестима автори като ядрото на това движение.
Към „Млада Германия“ се числят още писатели като Георг Бюхнер, а към по-широкия кръг спадат Вилибалд Алексис, Адолф Гласбренер, Густав Кюне, Макс Валдау и Георг Хервег.[3]
Самият Бюхнер се дистанцира от „Млада Германия“ в писмо до семейството си, което пише на 1 януари 1836 г. от изгнанието си в Страсбург:
| „ | „Всъщност, що се отнася до мене, аз по никакъв начин не принадлежа към така наречената „Млада Германия“, литературната партия на Гуцков и Хайне. Само пълното неразбиране на нашите обществени условия може да накара хората да мислят, че всекидневната литература е в състояние да доведе до пълно преобразуване на религиозните ни и социални устои.“[4] | “ |
Въпреки това между Георг Бюхнер и писателите от „така наречената“ „Млада Германия“ съществуват редица общи черти, което се изразява в протеста им срещу политическата реставрация. Освен това Бюхнер – подобно на авторите от „Млада Германия“ – се застъпва за литература, която не одобрява идеализма на Класиката (Шилер) и възгледите на Романтизма.
Общото между поетите от „Млада Германия“ е несъгласието им с реставраторската и реакционна политика на Метерних и князете от Германския съюз. Те защитават демократичните свободи, социалната справедливост и преодоляването на отживелите религиозни и морални представи. Отхвърлят идеализма на Класиката и Романтизма като аполитични и назадничави. И двете литературни направления са за тях прекалено чужди на действителния живот. За представителите на „Млада Германия“ литературата не бива да е елитарна, а трябва да насочва вниманието към социалните и политически проблеми на времето. Те виждат себе си като наследници и продължители на Просвещението и стават литературни първопроходци на буржоазно-либералната Мартенска революция от 1848/49 г.
Светогледът на поетите от „Млада Германия“ е повлиян от учението за саморазвитието на Хегел и утопичния социализъм на Сен-Симон. По отношение на националната политика повечето от тях очакват да се постигне Единството на Германия под формата на република и така да се преодолее феодализмът.
За разлика от съвременници като Георг Бюхнер или по-късното поколение поети около Георг Хервег, Фердинанд Фрайлиграт, Хайнрих Хайне и Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен поетите от „Млада Германия“ не желаят политически преврат. Стремят се много повече към създаването на ново, либерално общество, в което никой авторитет да не бъде приеман безусловно. За тях политиката е само една област наред с други като морал, религия и естетика.