Многолетие

Многолетието е част от православното богослужение и византийския дворцов церемониал, с която се пожелават дълги години живот и благополучие, обикновено под формата на солов речитатив и хоров припев.

Първоначално многолетието е форма на отдаване на почит към византийските императори. Още „Книга за церемониите“ в X век описва химни с аналогично съдържание, изпълнявани при посрещане на владетеля. По-късно многолетието е включено в църковното богослужение.

Вариант на Бортнянски

[редактиране | редактиране на кода]

Днес в България е най-популярен вариантът на многолетието по музика на руския композитор Дмитрий Бортнянски.[1][2] То е известно в изпълнението на оперния певец Борис Христов, записано в храм-паметник „Александър Невски“ под диригентството на Ангел Попконстантинов през октомври 1976 година и включено в албума „Български и руски църковни песнопения“. В края на записа отекват и камбаните на Патриаршеския храм.

Наред с химна на България, песнопението традиционно звучи още в първите минути след настъпването на всяка Нова година. Освен по време на новогодишни чествания изпълнението се слуша и при сватби, рождени дни и други поводи.

Многая лета
Изпълнение на хора от „Многая лета“, хор при църквата „Света Троица“ в Пловдив, 2008 г.
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.
Текст (в изпълнение на Христов)

Благоденственное и мирное житие,
здравье же и спасенние,
и во всем благое поспешение!

Подажд, Господи,
благочестивому и православному болгарскому народу
и сохрани его на многая лета!

Хор: Многая лета! Многая лета! Многая лета!

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Плочата на „Балкантон“ с изпълнението на „Многая лета!“ // Архивиран от оригинала на 2013-10-04. Посетен на 2009-01-03.
  2. ↑ „Изповедта“ на Борис Христов // Архивиран от оригинала на 2009-06-29. Посетен на 2009-01-03.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]