За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Многофазната токова система представлява функционална съвкупност от еднакви по честота, амплитуда и форма променливи токове, протичащи по независими проводници и намиращи се помежду си в определено фазово съотношение. Това съотношение се избира така, че фазовият ъгъл между всеки два съседни по фаза от N на брой фазови тока в системата, да бъде равно на пълния ъгъл (2π радиана), разделен на броя независими фазовоотместени токове (N) при N – нечетно:
при N – четно
Електрическата активна мощност, пренасяна от една N-фазна система за всяка фаза, при фактор на мощността и при N>1, е:
където K(N) е коефициент, зависещ от броя на токовете и от фазовото им съотношение.
Много практичен пример е масово внедрената трифазна система, при която има 3 независими синусоидални променливи токове и напрежения с еднакви честоти, отместени помежду си на 120 фазови градуса (). Трифазната токова система е известна като трифазен ток или като „въртящ“ ток. В случая активната мощност се пресмята като:
Броят на фазите в една многофазна система може да е и по-голям от три. Обща практика при изправителни инсталации и при преобразуватели за високоволтови линии за постоянен ток (HVDC-конверторите) е да се осигурят шест фази, с разлика от 60° между фазите, за да се намали създаването на хармоници в електроснабдителната система и да са осигури по-равномерен постоянен ток. Построени са също експериментални преносни линии с брой на фазите до 12. Асинхронни двигатели с повече фази работят по-ефективно в прецизни машини.