Монсегюр

Монсегюр Montségur
Монсегюр 42.871389, 1.833333
Страна	Франция
Департамент	Окситания
Окръг	Ариеж
Площ	37,16 km²
Надм. височина	853 m
Население	116 души (1 януари 2021 г.) 3,12 души/km²
Официален сайт	www.montsegur.fr
Монсегюр в Общомедия

Монсегюр (на френски: Montségur) е малко село и община в Пиренеите, Южна Франция, много близо до границата с Испания.

География

Намира се на 21 километра югоизточно от Фуа, административен център на департамент Ариеж, провинция Окситания град, който от своя страна е на 82 километра южно от Тулуза. Селото е разположено в подножието на планината Пог, висока 1150 метра, на върха на която все още могат да видят руините на замъка Монсегюр.

История

Първите следи от култура датират от периода на неандерталците .

Като крайна последица от кръстоносния поход срещу катарите (Албигойски кръстоносен поход), разпореден от папа Инокентий III през 1209 г.^[1], градът, защитен от малък замък и ограден от него, разположен на върха на планината Пог, на 2 км от сегашното му местоположение, е обсаден от Уго де Арсис и Педро де Амиел, архиепископ на Нарбон в първите дни на май 1243 г. и превзет след дълга обсада. Смята се, че в малкото укрепено население може да е имало около 500 души, включително защитници, техните семейства и около 200 последователи катари, сред които има перфектни и съвършени потърсили убежище тук, в замъка Монсегюр. Пред тях е армия от между 6 000 и 10 000 въоръжени мъже, водена от Хюгес де Нарцис, се готви за атака. Обсадата продължава около 10 месеца.

На сутринта на 16 март 1244 гигантски огън е бил запален в подножието на замъка и около 210 души, мъже и жени, тези, които отказват да се отрекат от катарството, са били изгорени в него. Днес мястото е запомнено с надгробния камък пред „Camp des Cremats“ („полето на изгорелите“), който припомня за изпепелените на кладата с надпис: „Als cathars, als martirs del pur amor crestian. 16 март 1244 г.“ (На катарите, на мъчениците на чистата християнска любов. 16 март 1244 г.).

Замъкът е построен отново две години по-късно от Ги де Левис, господар на Мирепоа. От друга страна, стените са възстановени около 70-те години на миналия век.

През Втората световна война

Аненербе – нацистка мистична и езотерична организация създадена от Хайнрих Химлер включва изследователска група ръководена от Ото Ран, която издирва в катарския замък край Монсегюр „Свещеният Граал“, който бил уж скрит тук от катарите преди унищожаването им.^[2]

Развитие на населението

година	1962	1968	1975	1982	1990	1999	2007	2016
численост	237	167	143	131	124	117	108	125
Източници: Касини и INSEE

Интересни места

• Исторически и археологически музей в град Монсегюр.
• Замъка Монсегюр, едновременно класифициран в т.нар. „катарски замъци“.
• На входа на туристическите обекти в Монсегюр, освен обичайните ограничения – „Забранено пушенето“, „Разхождането на кучета забранено“ и т.н. – има още едно предупреждение: „Разкопките са забранени“.^[3]

Замъкът Монсегюр

Лятно слънцестоене в замъка Монтегюр

Крепостта

Вижте също

• Странният рицар на свещената книга
• Богомилство
• Катарство

Източници

1. Iskamdaznam.com. Албигойският кръстоносен поход. Посетен на 26 август 2021
2. Numizma.com. История за безопасната планина. Посетен на 26 август 2021
3. Vedomosti.ru. Где сохранились замки катаров. Посетен на 26 август 2021

Външни връзки

• Montségur en Institut géographique national
• Montségur en Insee
• Montségur en el sitio Quid
• Elecciones municipales de 2008^{[неработеща препратка]}
• Le symbole de Montségur от Ив Марис, доктор по философия, Университета в Тулуза

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Montsegur в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​