Монтана | ||||
Панорамни изгледи над Монтана | ||||
Общи данни | ||||
---|---|---|---|---|
Население | 38 694 души[1] (15 юни 2024 г.) 559 души/km² | |||
Землище | 69 235 000 m² | |||
Надм. височина | 135 m | |||
Пощ. код | 3400 | |||
Тел. код | 096 | |||
МПС код | М | |||
ЕКАТТЕ | 48489 | |||
Администрация | ||||
Държава | България | |||
Област | Монтана | |||
Община – кмет | Монтана Златко Живков (СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999) | |||
Адрес на общината | ||||
ул. Извора 1; тел.: 096/300400 | ||||
Уебсайт | www.montana.bg | |||
Монтана в Общомедия |
Монта̀на е областен град в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана. Населението на града е 36 633 жители според оценка на НСИ към 31.12.2022 г. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 38 694 души по настоящ адрес и 46 946 души по постоянен адрес.
Първото име на града, дадено му от римляните, е Монтанензиум.
Селището се споменава за първи път под името Кутловица в османски документ от 1575 г. Освобождението на България през 1878 г. заварва селото с името Голяма Кутловица (като река Огоста го дели от село Малка Кутловица) и с население по-малко от 1000 жители.[2]
На 2 декември 1891 г. с местна инициатива Голяма Кутловица е преименувана на Фердинанд,[3] като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Тогава градът е наброявал около 1 500 жители – българи, турци и евреи.[4][5][6]
През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКП и взел участие в Септемврийското въстание в града.
През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).
Градът се намира на 109 км от столицата София, на 259 км от Пловдив, на 423 км от Варна и на 493 км от Бургас. Също така е разположен на около 45 километра южно от река Дунав и на около 30 км източно от границата със Сърбия в долината между язовир „Огоста“ и възвишението Пъстрина. Важен коридор между Северозападна България и София през прохода Петрохан.
Градът се намира в Предбалкана, в предпланински район на север от Стара планина, с хълмист терен и средна надморска височина от 350 m, защото „лежи“ в източното подножие на Михайловградския баир (кота 327 m), който е част от Веренишкото бърдо и Западния Предбалкан.
Климатът е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято. Преобладаващи са запад-северозападните ветрове. Големият воден басейн и насеченият релеф рядко позволяват стихване на вятъра до 0 м/с. Характерен за нощните часове е и планинско-долинен бриз от югозапад, който охлажда. По правило не е силен, но през пролетта и лятото може да достигне 10 м/сек и повече заради по-бързото изстиване на планинския склон от низината след залез, което генерира поток с тежък, студен въздух надолу към Предбалкана.
В студеното полугодие има температурни инверсии, с мъгли и/или ниска слоеста облачност и се наблюдава фьон (наричан също „южняк“), който води до пролетни температури и снеготопене, а при арктични въздушни маси, когато язовирът замръзне и няма излъчване на топлина от водата, се отбелязват и стойности под -20 °C. През топлото полугодие се регистрират градушки.
Първите отрицателни температури и слани най-често са през втората половина на октомври, а последните – в края на март. Средният брой на дните със снежна покривка е между 40 и 45, средната ѝ височина е 8 см. Максимумът на валежите по норма е през май-юни, минимумът – през февруари, но с климатичните промени те стават все по-неравномерно разпределени, зачестяват и дългите засушавания.
В южната част на стената на язовир „Огоста“ (203 м н.в) се намира Хидро-метеорологична обсерватория Монтана. В нея се извършват постоянни наблюдения от агроном, метеоролози и хидролози. Първите официални прогнози за времето тук се правят от 1892 г., когато към местната пощенска станция е открита метеорологична станция. През 2007 г. е отчетена най-високата температура от 43,6 градуса по Целзий.
Климатични данни
Средни температури (в °C) от статия на С. Стайков „Вертикално разпределение на температурата в България“ / Физико-математическо списание, 1912 г. и средни валежи (в mm) за период 1899 – 1936 г. чрез архив данни от дъждомерната станция на града в тогавашен Фердинанд | ||||||||||||
яну | фев | мар | апр | май | юни | юли | авг | сеп | окт | ное | дек | год |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
-1,3 °C | -0,7 °C | 5,6 °C | 12,1 °C | 17,0 °C | 20,7 °C | 23,4 °C | 22,7 °C | 16,4 °C | 12,6 °C | 5,8 °C | 0,6 °C | 11,4 °C |
31 mm | 26 mm | 35 mm | 45 mm | 75 mm | 75 mm | 54 mm | 47 mm | 40 mm | 53 mm | 41 mm | 36 mm | 558 mm |
През септември 1923 г., януари 1925 г. и септември и ноември 1926 г. не е имало никакви валежи. Най-суха е била 1918 г. с едва 205 л/кв.м.
Средни годишни температури около средата на 20 век (Стоян Марков. „Град Фердинанд – антропогеографски проучвания“ | |||||||||
1917 | 1918 | 1919 | 1920 | 1921 | 1922 | 1923 | 1924 | 1925 | 1926 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
11,0 °C | 13,8 °C | 11,1 °C | 9,6 °C | 11,1 °C | 11,2 °C | 12,8 °C | 10,5 °C | 12,3 °C | 11,8 °C |
1927 | 1928 | 1929 | 1930 | 1931 | 1932 | 1933 | 1934 | 1935 | 1936 |
12,1 °C | 11,8 °C | 9,8 °C | 11,6 °C | 10,7 °C | 11,2 °C | 10,1 °C | 12,4 °C | 11,6 °C | 12,1 °C |
Средни температури (в °C) и валежи (в mm) по норма 1961 – 1990 г.[7] | ||||||||||||
яну | фев | мар | апр | май | юни | юли | авг | сеп | окт | ное | дек | год |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
-1,2 °C | 1,1 °C | 5,7 °C | 11,8 °C | 16,7 °C | 20,0 °C | 22,1 °C | 21,6 °C | 17,7 °C | 11,5 °C | 5,7 °C | 1,2 °C | 11,2 °C |
35 mm | 32 mm | 41 mm | 54 mm | 81 mm | 81 mm | 52 mm | 46 mm | 41 mm | 38 mm | 52 mm | 41 mm | 594 mm |
Разработването на новата 1991 – 2020 норма и наличният 100-годишен архив ще дадат индикации за посоката в промяната на климата в новото време с намаляване/увеличаване на валежите и трендът при градусите.
Скорост на вятъра (м/сек.) за период 1931 – 1970 г.[8] | ||||||||||||
яну | фев | мар | апр | май | юни | юли | авг | сеп | окт | ное | дек | год |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1,7 m/s | 1,9 m/s | 2,1 m/s | 2,1 m/s | 2,0 m/s | 1,8 m/s | 2,0 m/s | 1,9 m/s | 1,7 m/s | 1,5 m/s | 1,6 m/s | 1,7 m/s | 1,8 m/s |
В периода от таблицата станцията е била в урбанизирана градска среда, а язовирът не е бил наличен. Наблюденията на брега на язовира се правят чак от 1986 г. с вече построен язовир, но обемът му тогава е по-малък от днешния.
Най-старата част на града е кварталът в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси „Младост 1“, „Младост 2“ и „Плиска“ (в северозападната част на града), Кошарник, „Огоста“, Живовски квартал”, Мала Кутловица, „Пъстрина“ и „Изгрев“. Последните 3 квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.
Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 г. пр.н.е. заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Монтанензиум (на латински: Municipio Montanensium), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана).
Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазийски заселници.
Във и около града са известни останките на четири късноантични църкви, датирани към IV век – в източния край на крепостта, в нейното подножие, на 6 километра североизточно и на 7 километра югозападно от нея.[9]
Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със занаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.
Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 г. славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство селището се възстановява и става център на епархия.
След превземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Построени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век.
Непосредствено преди Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).
След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града, са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. – преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. Заедно с притока на население след 1878 г. в града стремително се развива инфраструктурата. Построяват се електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началото на панаир и читалище в града. Градът е един от центровете на Септемврийското въстание през 1923 г. – неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от Коминтерна. Метежниците завземат града и за кратко установяват преврат.
След 9 септември 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг. Градът преживява икономически разцвет и силно се развива като промишлен център. През този период са построени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.
От 1878 г. до днес Монтана е част от различни административни единици, според многобройните закони за административно деление на България.
След Освобождението Кутловица влиза във Вълчедръмската околия, която е част от Ломско окръжие. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18.11.1882] седалището на Вълчедръмската околия се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.
При административната реформа от 1901 г. Ломско окръжие е закрито и Фердинадска околия влиза в новосъздадената Врачанска област.
С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, като Михайловградска околия влиза във Врачански окръг.
Между 1959 и 1987 г. Михайловград е център на Михайловградски окръг. Към града са присъединени селата Кошарник и Мала Кутловица – от 1 януари 1960 г., както и Живовци от 2 март 1976 г.[10]
През 1987 г. страната е разделена на области и Михайловград става център на Михайловградска област, обединяваща бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи.
При последната административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.
Численост на населението според преброяванията през годините:[11][12]
|
Долната таблица показва изменението на числеността на населението на града в периода от 1934 до 2021 г.[13][14]
Монтана | |||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | 2011 | 2013 | 2017 | 2021 |
население | 9045 | 11178 | 16278 | 27298 | 40085 | 51595 | 52476 | 49176 | 46866 | 45934 | 45350 | 43375 | 42426 | 39838 | 37653 |
Източник: Национален статистически институт,[13] „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“[14] |
Общинският съвет се състои от 33 съветници, които от местните избори през 2019 г. са разпределени както следва:[16]
Партия | Изборен резултат | Съветници |
---|---|---|
Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)“ | 57,36% | 20 |
Местна коалиция „НДСВ (ДПС, Новото време)“ | 18,56% | 7 |
БСП за България | 13,26% | 5 |
Местна коалиция „Воля (Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)“ | 3,08% | 1 |
Инициативен комитет | 1,58% | - |
ПП Атака | 1,20% | - |
„Демократична България – обединение“ (ДА България, ДСБ, Зелено движение) | 1,19% | - |
Гербът на Монтана представлява син щит, на който е изобразена покровителката на антична Монтана – богинята Диана. Гербът е увенчан с крепостна корона, а около щита има поставена девизна лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1997 г.
Знамето на града представлява разположени хоризонтално бяла и синя ивици, а в горния ляв кантон е поставен българският трикольор.
Между 1944 и 1993 г. на герба на Михайловград са изобразени 3 стилизирани пламъка като символ на Чипровското въстание, бунтовете от 1923 г. и 9 септември 1944 г.
Монтана е побратимен град или партньор със следните градове и общини:[17][18]
В община Монтана са регистрирани над 2000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50% дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността, са с дялове над 10%.
Значителна част от населението на града, предимно около средна възраст, се занимава със земеделие и скотовъдство през свободното си време в лични стопанства във вилните зони и околните села. Друга част работи временно или сезонно в Гърция, Италия и Испания.
През Монтана минава железопътната линия Берковица – Бойчиновци, откъдето градът е свързан с Видин, Лом, Враца и Мездра. Експонат в чакалнята на гарата е влакът на поп Андрей от Септемврийското въстание 1923 г
Градът се намира на първокласен път Е79 Видин – Враца – София – Кулата и главен път 81 (Лом – София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд.
Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана – Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.
Построяването на Дунав мост 2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС осигурява по-бърза връзка на региона със Средна Европа.
Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село Салаш (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г. През Монтана минава Паневропейски транспортен коридор 4.[20]
В Монтана са разположени и няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.
В града функционира МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, поликлиника, Център по дентална медицина, МБАЛ „Сити Клиник Св. Георги“ ЕООД, както и множество частни лекарски и стоматологични кабинети.
Регистрирани спортни клубове:
На Монтана е наречена улица „Кутловица“ в квартал „Подуяне“ в София (Карта).
|
|