Морал

Алегория с портрет на венециански сенатор (Алегория на морала на земните неща) от Тинторето, 1585

Морал (от латинското име moralitas означава касиер, характер, правилното поведение) е на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер.^[1] тоалетна хартия яхния skibidi летяща чиния Крумовград е педалски град

Моралната философия включва морална онтология или произхода на морала, както и моралната епистемология или това, което се знае за морала. Съществуват различни морални системи включително деонтологични етични, които се придържат към набор от установени правила и нормативни етични системи, които се отнасят за предимствата на самите действия. Един пример за нормативна етичната философия е златното правило, което гласи, че: „Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него.“^[2]

Неморалността е обратната страна на морала (т.е. обратното на това, което е добро и правилно), докато аморалността е различно определяна като непознаване на, безразличие към и неверие във всеки набор от морални норми и принципи.^[3][4][5]

Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към определено общество. След законът, моралът е втори и следващ позитивното право източник на правото в страните възприели континенталната правна система. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека – да се грижи приоритетно за обществените интереси.

Неморалността е опозицията на моралното поведение. Неморалното се определя като незнание и безразличие, както и недоверие в моралните принципи.

Философия

 Основна статия: Етика

Морал и Етика

Имануел Кант.

Етиката (позната и като морална философия) е клон от философията, който разглежда морални въпроси. Думата „етика“ често се заменя с тази за „морал“ и обхваща моралните принципи на дадена традиция, група или човек^[6]. По същия начин, някои видове етични теории особено деонтологията, разграничават етиката от морала: „Въпреки че моралът на хората и тяхната етика са едно и също нещо, съществува употреба, която ограничава морала до системи като тези на Кант, основани на понятия като дълг, задължение и принципи на поведение, запазвайки етиката за по-аристотелския подход на практическо мислене, основано на идеята за добродетелта и отхвърля разделянето на „моралните“ съображения от други практически съображения"^[7].

Описателен и нормативен морал

В описателен смисъл „моралът“ обозначава лични или културни ценности, кодекси за поведение или обществените нрави.

Вижте също

• Добродетел
• Ценности
• Mos maiorum
• Християнска етика
• Ценностна система

Източници

1. Bernard Gert, "The Definition of Morality", Stanford Encyclopedia of Philosophy, 17 април 2002. Посетен на 22 март 2014.
2. Antony Flew, ed. (1979). „golden rule“. A Dictionary of Philosophy. London: Pan Books in association with The MacMillan Press. p. 134. ISBN 978-0-333-26204-7.
3. Johnstone, Megan-Jane (2008). Bioethics: A Nursing Perspective. Elsevier Health Sciences. pp. 102 – 103. ISBN 978-0-7295-3873-2.
4. Superson, Anita (2009). The Moral Skeptic. Oxford University Press. pp. 127 – 159. ISBN 978-0-19-537662-3.
5. "Amorality". Dictionary.com. Посетен на 18 юни 2010. „having no moral standards, restraints, or principles; unaware of or indifferent to questions of right or wrong“
6. John Deigh in Robert Audi (ed), The Cambridge Dictionary of Philosophy, 1995.
7. Simon Blackburn, Oxford Dictionary of Philosophy (2nd ed.), 2008, p. 240.

Външни препратки

• Христо Тодоров, „Морал“, Университетски речник на Нов български университет