Морски таралежи

Морски таралежи

Tripneustes ventricosus

Класификация

царство: Животни (Animalia) подцарство: Същински многоклетъчни (Eumetazoa) подцарство: Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Иглокожи (Echinodermata) подтип: Echinozoa клас: Морски таралежи (Echinoidea)

Научно наименование

Echinoidea Leske, 1778

Морски таралежи в Общомедия

[ редактиране ]

Морските таралежи (Echinoidea) са клас малки иглокожи организми, наброяващи около 950 вида. Срещат се във всички океани на дълбочина до 5 000 m.^[1] Най-ранните вкаменелости датират от горната част на периода ордовик от преди около 450 млн. години.

Описание

Морските таралежи обикновено са с размери от 6 до 12 cm, въпреки че най-големите видове могат да достигнат до 36 cm.^[2] Оцветени са в черно или мрачни нюанси на зелено, маслинено, кафяво, лилаво, синьо и червено.

Устройство на морски таралеж

Повечето морски таралежи при достигане на полова зрялост развиват петкратна симетрия и имат приблизително сферични тела, но няколко вида притежават овална форма, с различни предни и задни краища, което им дава известна двустранна симетрия. За придвижване използват тръбни крачета, които се движат от водна система, работеща чрез хидравлично налягане.

Както и при другите бодлокожи, морският таралеж не разполага с мозък и вместо това разчита на своята водно-съдова система, която действа като кръвоносна система и се състои от напълнени с вода канали, които преминават през тялото му.

Долната половина на тялото на морския таралеж се нарича „орална повърхност“, защото съдържа устата, докато горната половина е аборална. Вътрешните органи са затворени в кръгла и твърда обвивка с диаметър обикновено от 3 до 10 cm.^[2] Устата се намира в центъра на оралната повърхност, съставена е от 5 зъба или челюсти от калциев карбонат, и е заобиколена от устни от по-мека тъкан, наречена перистом. На горната повърхност, срещу устата, е разположен перипроктът, който заобикаля ануса.

За предпазване от хищници, повечето морски таралежи притежават остри шипове с дължина от 1 до 3 cm и дебелина от 1 до 2 mm. Те нанасят болезнена рана, когато проникват в човешката кожа, но сами по себе си не са опасни, ако бъдат премахнати незабавно. Ако останат в кожата за по дълго време, могат да възникнат усложнения.^[3] Някои тропически морски таралежи, като тези от семейство Diadematidae и Echinothuriidae са известни с отровните си бодли, а други, като тези от семейство Toxopneustidae – с отровните си челюсти.

Размножаване

Група от черни карибски морски таралежи от вида Diadema antillarum

Физически е много трудно да се отличат мъжките от женските морски таралежи. Мъжките екземпляри обикновено избират издигнати и открити места, така че тяхната семенна течност да може да бъде разпръсната от морските течения. Женските обикновено избират ниско разположени места в пукнатини из морското дъно, където снесените яйца ще имат по-добра защита от хищници.

В повечето случаи снесените яйца плават свободно в морето, но някои видове ги държат с гръбнака, което им осигурява по-голяма степен на защита.

Оплодената яйцеклетка, след като се срещне със свободно плаващите сперматозоиди, освободени от мъжките, се развива в свободно плуваща бластула в рамките на 12 часа. Необходими са няколко месеца, преди ларвите да завършат своето развитие, което започва с образуването на плочите около устата и ануса. Скоро след това ларвата потъва на дъното и се метаморфозира в зряла форма за около един час. При някои видове възрастните достигат своя максимален размер за около пет години.^[2]

Хранене

Морските таралежи се придвижват бавно, като се хранят предимно с водораслите по коралите и скалите. Въпреки това, те са всеядни животни и ядат разлагащите се по скалите материали като мъртва риба, миди и гъби.

Хищници

Рак, хранещ се с морски таралеж.

Възрастните морски таралежи обикновено са добре защитени срещу повечето хищници, чрез силните и остри шипове, които могат да бъдат отровни при някои видове, но когато са повредени, те бързо привличат много риби и други всеядни морски животни.

С тях ловуват и се хранят различни видове омари, раци, морски видри, морски звезди, вълчи змиорки, някои от представителите на семейство балистови, калифорнийската лъчеперка Semicossyphus pulcher и други хищници. Всички тези животни притежават особени адаптации (зъби, челюсти, нокти) и сила, която им позволява да преодолеят отличните защитни характеристики на морските таралежи.

Морските таралежи могат също да бъдат заразени от много паразити, независимо дали са вътрешни или външни.

Класификация

Според World Register of Marine Species (WoRMS) класа на морските таралежи се разделя на два подкласа и 19 разреда:^[4]

Diadematoida

Echinothurioida

Camarodonta

Клас Морски таралежи

• Подклас Euechinoidea Bronn, 1860
  • Инфраклас Acroechinoidea Smith, 1981
    • Разред Aspidodiadematoida Kroh & Smith, 2010
    • Разред Diadematoida Duncan, 1889
    • Разред Micropygoida Kroh & Smith, 2010
    • Разред Pedinoida Mortensen, 1939
  • Инфраклас Carinacea Kroh & Smith, 2010
    • Разред Echinothurioida Claus, 1880
    • Надразред Calycina Gregory, 1900
      • Разред †Phymosomatoida Mortensen, 1904
      • Разред Salenioida Delage & Hérouard, 1903
    • Надразред Echinacea Claus, 1876
      • Разред Arbacioida Gregory, 1900
      • Разред Camarodonta Jackson, 1912
      • Разред Stomopneustoida Kroh & Smith, 2010
  • Инфраклас Irregularia Latreille, 1825
    • Разред †Holectypoida Ducan, 1889
    • Разред Echinoneoida H. L. Clark, 1925
    • Надразред Atelostomata von Zittel, 1879
      • Разред Holasteroida Durham & Melville, 1957
      • Разред Spatangoida L. Agassiz, 1840a
    • Надразред Neognathostomata Smith, 1981
      • Разред †Nucleolitidae L. Agassiz & Desor, 1847
      • Разред Cassiduloida Claus, 1880
      • Разред Clypeasteroida A. Agassiz, 1872
      • Разред Echinolampadoida Kroh & Smith, 2010
• Подклас Cidaroidea Smith, 1984
  • Разред Cidaroida Claus, 1880

Значение за хората

Опасност от убождане

Морските таралежи са обичаен източник на наранявания за океанските плувци, особено по крайбрежията, където се намират корали в които се крият много от тези иглокожи. Убождането се различава в зависимост от вида на морския таралеж. При тяхното почистване, когато се подготвят за храна работниците подчертават, че има техника: „Ключът е да не ги грабнете здраво и прекалено бързо“. Работата им обикновено изисква чифт дебели ръкавици и допълнително гумени ръкавици над тях. Но дори и тази комбинация не е напълно достатъчна, за да предпази от убождане.^[5]

Като храна

В японските ресторанти морският таралеж е известен като „Уни“.

Морските таралежи са кулинарен деликатес в много части на света.^[6][7] В кухнята около Средиземно море, Paracentrotus lividus често се яде суров или с лимон.^[8] Може също така да се използва в омлет, бъркани яйца, рибена супа, майонеза, бешамелов сос за тарталети, булли за суфле, или ориз.^[9][10] В чилийската кухня се сервира суров с лимон, лук и зехтин.

Въпреки че Strongylocentrotus droebachiensis, срещащ се в Северния Атлантик, е годен за консумация, той не се консумира широко. Морският таралеж Strongylocentrotus franciscanus се консумира от местното население на Аляска около остров Кодиак. Той обикновено се изнася, предимно за Япония.^[11]

В Западна Индия се ядат морски таралежи от вида Eucidaris tribuloides, а на тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка – Strongylocentrotus purpuratus.^[12] В Нова Зеландия деликатес е Evechinus chloroticus и традиционно се консумира суров.^[13] Местните американци в Калифорния също са известни, че ядат морски таралежи.^[14]

Япония внася големи количества от САЩ, Южна Корея и други производители. Там цената на морския таралеж може да достигне до 450 долара/кг.^[15] Сервира се суров под името „Уни“ (на японски: うに), като сашими или в суши със соев сос и уасаби.

Източници

1. Animal Diversity Web – Echinoidea // University of Michigan Museum of Zoology. Посетен на 26 август 2012. (на английски)
2. Barnes, Robert D. Invertebrate Zoology. Philadelphia, PA, Holt-Saunders International, 1982. ISBN 0-03-056747-5. p. 961 – 981. (на английски)
3. What we know about the world's most venomous sea urchin Toxopneustes fits in this blog post! // The Echinoblog. 5 февруари 2014. (на английски).
4. Kroh, A.; Hansson, H. Echinoidea (Leske, 1778) // 2013. Посетен на 4 януари 2014. (на английски)
5. Sea Urchin Puncture Wound: Get Facts About Treatment // eMedicineHealth. (на английски)
6. Alan Davidson, Oxford Companion to Food, s.v. sea urchin
7. John M. Lawrence, „Sea Urchin Roe Cuisine“ in John M. Lawrence, Edible sea urchins: biology and ecology
8. for Puglia, Italy: Touring Club Italiano, Guida all'Italia gastronomica, 1984, p. 314; for Alexandria, Egypt: Claudia Roden, A Book of Middle Eastern Food, p. 183
9. Alan Davidson, Mediterranean Seafood, p. 270
10. Curnonsky, Cuisine et vins de France, nouvelle édition, 1974, p. 248
11. Kleiman, Dena. Scorned at Home, Maine Sea Urchin Is a Star in Japan // New York Times. 3 октомври 1990. с. C1.
12. Davidson, Oxford Companion
13. Wassilieff, Maggy. sea urchins // Te Ara:The Encyclopedia of New Zealand. 2 март 2009. (на английски)
14. Marine and Freshwater Products Handbook. Taylor & Francis, 2000. ISBN 978-1-56676-889-4. p. 268. Посетен на 3 декември 2014. (на английски)
15. Macey, Richard. The little urchins that can command a princely price // The Sydney Morning Herald. 9 ноември 2004. (на английски)

Външни препратки

• Echinoidea (Leske, 1778) // Encyclopedia of Life. Посетен на 27 май 2015. (на английски)