Мотивацията (английски: motivation) или подбудата е движещата сила към постигането на определени цели.[1]
Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги е от субективно значение и има психологическа ценност. В психологията, мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да се извърши определена дейност. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към постигането на желаните цели, като най-често това са успехи, възнаграждения, награди (в спорта), високи постижения, за които се изисква висока мотивация, но също така и за ежедневни или обичайни дейности към постигането на определен резултат.[2]
Мотивацията може да бъде вътрешна и външна – породена от вътрешно желание за постигането на определени резултати или следствие от външни фактори. Мотивацията трябва да се разглежда в съпоставка с индивидуалните черти на характера, които са постоянни (например плах, екстроверт, съвестен) и емоционалното състояние, което е временно (например гняв, тъга, радост).
1. Вътрешна мотивация – настъпва, когато хората са вътрешно мотивирани, за да създадат нещо, което предизвиква задоволство у тях.[3]
2. Външна мотивация – настъпва, когато хората са мотивирани от външно задоволство като пари, оценки, от друга личност (обикновено по-силна психически) и др.
Мотивациятa е необходима за високи резултати при ученето, за постигане на по-добри способности при процеса на учене, като без мотивация съответно способността за учене намалява. Тъй като ученето започва още с раждането и продължава през целия живот на човека, тоест за хората то е вродено като необходимост, дори и да не протича във формална среда, учащите имат нужда от специален стимул за активни, целенасочени и постоянни усилия в ученето. Мотивацията в най-общ смисъл е това, което оказва влияние върху създаването и поддържането, избора и насоката, като цяло в човешкото поведение, и тя подтиква учащите да търсят, изискват, трансформират и използват знанията си. Тя е свързана и с желанието за участие в процеса на обучение, но също така засяга и причините, които лежат в основата на активно участие в академичните дейности. Макар че обучаваните могат да имат еднаква мотивация да изпълняват дадена задача, причините за тяхната мотивация могат да бъдат различни. Тоест обучаем, който е вътрешно мотивиран, се заема с дадена дейност, заради самата нея и удоволствието, което тя предоставя, или удовлетворението от изпълнението ѝ. А в другия случай ученикът, който няма вътрешна мотивация се представя, за да получи възнаграждение или да избегне някакво външно наказание.
Гарднър и Ламбърт (1972) въвеждат термините инструментална и цялостна мотивация. В контекста на учене на език, инструменталната мотивация се отнася до желанието на обучаемия да научи език с утилитарни цели (например за работа или пътуване), докато цялостната мотивация се отнася до желанието да се научи даден език цялостно с възможност за интегриране в съответната езикова общност.
Според учените, мотивацията при изучаването на чужд език зависи от много фактори. Ето някои от тях: