Мохамад Реза Рахими

Мохамад Реза Рахими
Вицепрезидент на Иран
Мандат13 септември 2009 г. – 3 август 2013 г.
ПредшественикЕсфандияр Рахим Машей
НаследникЕшак Джахангири
управител на провинция Кордестан
Мандат17 октомври 1993 г. – 14 септември 1997 г.
народен представител в парламента
Мандат28 май 1984 г. – 17 октомври 1993 г.
Лична информация
Роден
11 януари 1949 г. (75 г.)
Националност Иран
РелигияШиитски ислям
Деца2
ОбразованиеТехерански университет
Професияпрокурор
Подпис
Военна служба
Отличия Орден за служба (1-ва степен)[1]
Мохамад Реза Рахими в Общомедия

Мохамад Реза Рахими (на персийски: محمدرضا رحيمی) е ирански политик. Вицепрезидент на Иран от 13 септември 2009 г. до 3 август 2013 г. Бивш депутат и управител на провинция Кордестан.

На 15 февруари 2015 г. Рахими е осъден за корупция и понастоящем е в затвора в Евин.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Рахими е роден в кюрдско шиитско семейство на 11 януари 1949 г. в Серишабад, провинция Кордестан.[2][3] Получава диплома по право от Техеранския университет. Също твърди, че притежава докторска степен от Оксфордския университет, но няма данни името му да е намерено в университета, а също и това твърдение е сериозно оспорвано от много ирански източници.[4] Рахими се счита за втори високопоставен член на администрацията на Ахмадинеджад, който лъже за получаване на докторска степен от Оксфордския университет, като другият е Али Кордан. Алеф, ирански сайт, който е собственост на Ахмад Таваколи, публикува документи, претендиращи да разкриват фалшиви документи, създадени от Рахими.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Рахими работи като прокурор в Корве и Сенендедж. Оглавява градския съвет на Сенендедж. През този период, той преподава право в университета Азад и работи като ректор за кратко време.

Избран е за член на парламента на Иран от своята провинция на Кордестан през 1980 г. като член на Ислямската републиканска партия. Депутат е до 1992 г., когато подава оставка. Заема много позиции като депутат, като например ръководител на Комисията по изкуства и член на Комисията за външната политика. След това е назначен за управител на провинция Кордестан през август 1993 г. от тогавашния президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани и е на поста до август 1997 г., когато Мохамад Хатами е избран за нов президент. По време на управлението си, Рахими се среща с Махмуд Ахмадинеджад.[5]

Той е активен в президентската кампания на Махмуд Ахмадинеджад през 2005 г. президентски избори. На 13 септември 2009 г. е назначен за първи вицепрезидент на Иран с декларация от президента Махмуд Ахмадинеджад, и наследява Есфандияр Рахим Машей, който е за кратко.

Рахими е изпълняващ дейността президент на Иран от 20 април 2011 г. до 1 май 2011 г., когато президента Ахмадинеджад бойкотира служебните си задължения. Кандидатира се за президентския пост на изборите през 2013 г., но оттегля кандидатурата си в през май 2013 г.[6] След избирането на Хасан Рухани като президент, мандатът му приключва като първи вицепрезидент.

Изявления за евреите и наркотиците

[редактиране | редактиране на кода]

На международна конференция за борба с наркотиците, проведена в Техеран от Службата на ООН по наркотиците и престъпността на 26 юни 2012 г., Рахими прави антисемитско изказване, при което най-малко 10 западни дипломати присъстват, обвинявайки Талмуда за разпространението на наркотиците по света. Той заявява, че Талмуда учи „как да се унищожат не-евреите, така че да се защити ембриона в утробата на една еврейска майка“ и, че „ционисти“ контролират незаконната търговия с наркотици. Той твърди, че неговото „доказателство“ е, че там няма нито „един ционист, който да е наркоман“. „The New York Times“, който отрзява конференцията, цитира Рахими да казва, че ционисти нареждат на гинеколози да убиват черни бебета и, че Руската революция от 1917 г. е създадена от евреи – въпреки че никой от тях не умира в нея.[7][8][9][10][11] Изявленията му са излъчени и от агенция „Fars News“.[12]

Рахими по време на делото.

Обвинения в корупция

[редактиране | редактиране на кода]

Въз основа на твърденията на най-малко двама членове на иранския парламент (Меджлис), Рахими оглавява корупционна група, която става известна като „Кръгът Фатеми“. Този кръг има офис на улица „Фатеми“ в Техеран. Надеран, член на Меджлиса, който е в близост до Ахмад Таваколи, разкритикува съдебната система за да не бъде арестуван.[13] Мотахари, друг член на Меджлиса, иска от Ахмадинеджад да си сътрудничат със съдебната система по този въпрос и нарича обвиненията сериозни.[14]

През януари 2015 г., Иранската съдебната обявява, че Рахими е осъден на 5 години затвор и приблизително на $1 милион глоба.[15]

Обвинителен акт

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 септември 2014 г. Рахими е осъден на затвор и парична глоба, както и е осъден на още такси.[16] Присъдата трябва да бъде финализирана до апелативен съд за подробностите от обвинителния акт и да бъде разкрита.[17] На 21 януари 2015 г. Върховният съд на Иран осъжда Рахими на пет години и 91 дни затвор и го глобява да плати 10 милиарда ирански риала. Също така е осъден да заплати на компенсация от 28,5 милиарда риала.[18]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ fa:نشان‌های دولتی در روزهای پایانی خاتمی و احمدی‌نژاد به چه‌کسانی رسید؟ // Tasnim News Agency. 24 август 2013. Посетен на 15 април 2016. (на персийски)
  2. ↑ Mohammad Reza Rahimi // IRD. 27 август 2012. Посетен на 17 февруари 2013.
  3. ↑ Alfoneh, Ali. Ahmadinejad versus the Technocrats // Middle East Outlook 4. May 2008. с. 1 – 9. Архивиран от оригинала на 2013-11-11. Посетен на 18 февруари 2013.
  4. ↑ الف – رحيمی معاون اول احمدی‌نژاد شد Архив на оригинала от 2011-04-16 в Wayback Machine. Alef
  5. ↑ Farokhnia, Hamid. A Vice President Like No Other // PBS. 11 януари 2011. Посетен на 10 февруари 2013.
  6. ↑ Iran First VP pulls out of June presidential race // PressTV. 13 май 2013. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 13 август 2013.
  7. ↑ Iran’s Vice President Makes Anti-Semitic Speech at Forum // The New York Times, 27 юли 2012. с. A5. Посетен на 27 юни 2012.
  8. ↑ Iranian VP blames ‘Zionists’ for illicilt drug trade Архив на оригинала от 2012-06-28 в Wayback Machine., Jewish Telegraphic Agency (JTA), 27 юни 2012.
  9. ↑ Israel accuses Iran of anti-Semitism after drug speech Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. by Dan Williams, Reuters, 27 юни 2012.
  10. ↑ VP Blames Zionists, Talmud for Growing Drug Trade in World Архив на оригинала от 2013-01-06 в Wayback Machine., Fars News Agency, 26 юни 2012 (News number: 9103083782).
  11. ↑ Iranian VP: Zionists, Talmud behind the international illicit drug trade by Natasha Mozgovaya, Haaretz, 27 юни 2012.
  12. ↑ Top Iranian official’s anti-Semitic remarks draw condemnation from Canada by Paul Koring, The Globe and Mail, 29 юни 2012.
  13. ↑ انتقاد نادران از عدم دستگیری رحیمی // الف. 6 април 2010. Посетен на 28 януари 2015. (на персийски)
  14. ↑ مطهری: اتهامات رحیمی جدی است/ احمدی نژاد همکاری کند // الف. 7 април 2010. Посетен на 28 януари 2015. (на персийски)
  15. ↑ Erdbrink, Thomas. Former Iranian Official Gets Jail and $1 Million Fine in Corruption Case // The New York Times. 22 януари 2015. Посетен на 28 януари 2015.
  16. ↑ Former Iranian Vice President Reza Rahimi convicted of ‘corruption' // Today's Zaman. Feza Gazetecilik A.Ş., 1 септември 2014. Архивиран от оригинала на 2014-09-01. Посетен на 1 септември 2014.
  17. ↑ Iran convicts Ahmadinejad's vice president // Al Jazeera. 1 септември 2014. Посетен на 1 септември 2014.
  18. ↑ Iran vice president under Ahmadinejad gets five years // Yahoo News. 21 януари 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mohammad Reza Rahimi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​