Мохамед Али Раджай | |
2-ри президент на Иран | |
Мандат | 2 август 1981 г. – 30 август 1981 г. |
---|---|
Предшественик | Аболхасан Банисадр |
Наследник | Али Хаменеи |
министър-председател | |
Мандат | 12 август 1980 г. – 4 август 1981 г. |
министър на образованието | |
Мандат | ноември 1979 г. – 12 август 1980 г. |
Лична информация | |
Роден | |
Починал |
Техеран, Иран |
Националност | Иран |
Религия | Шиитски ислям |
Деца | 3 |
Полит. партия | Ислямска републиканска партия (1979 – 1981) |
Образование | Харазки университет |
Подпис | |
Мохамед Али Раджай в Общомедия |
Мохамед Али Раджай (на персийски: محمدعلی رجائی Мохама̀д Али Раджаѝ) е ирански политик, който е президент на Иран само 4 седмици през август 1981 г.
Роден е на 15 юни 1933 г. в Казвин, Иран[1]. Баща му Абдулсамад умира, когато той е на 4 години, след което живее с майка си и брат си. Израства в Казвин, след което се премества в Техеран през 1946 г.
В столицата започва да поддържа близки отношения с групи и партии против шаха на Иран. През 1959 г. завършва университет „Тарбиат Моалем“. Става член на „Организацията на муджахидините на иранския народ“[2]. За опозиционната си дейност е арестуван 3 пъти от силите на шаха.
Активно участва в Иранската революция и е лидер в движението, целящо да прочисти иранските университети от американски и европейски влияния, което по-късно е наречено Културна революция.
Назначен е за министър на образованието през 1979 г. Обявява своята програма, която включва реформиране на центровете за обучение на учители в стремеж да се създаде подходяща педагогическа система за мюсюлманското общество, развитието на ислямската етика между учители и ученици, създаване на добра връзка между родители и учители и зачитане на достойнството на учителите според исляма. Тези цели са много важни за Раджай и той се опитва да ги осъществи. Най-важните му постижения са съвместимостта на всички училища, а също така промяната на образователната система.
На 12 август 1980 г. става премиер на Иран. Спира се на Ходапанахи за външен министър, Мохамед-Риза Махдави Кани за министър на вътрешните работи и Джавад Факори на отбраната. По негово време избухва Ирано-иракската война. Той е на поста си до 2 август 1981 г., когато става втория президент на Иран.
Аболхасан Банисадър е отстранен на 22 юни 1981 г. от парламента, а Рухолах Хомейни провежда временен президентски съвет от 6 души, като Раджай е сред членовете на този съвет. Кандидатира се за президентските избори през 1981 г. и става първия президент от Ислямската републиканска партия, като е избран с 91 % от гласовете. Официално полага клетва на 2 август 1981 г.[3] Избира Мохамед Джавад Бахонар за следващия министър-председател.
Мохамед Али Раджай е убит заедно с Джавад Бахонар и други членове на Ислямската републиканска партия, когато избухва бомба в офиса на партията в Техеран на 30 август 1981 г.[4][5] Взривът е причинен, след като жертва отваря куфарче[6]. Това куфарче е донесено от Масуд Кешмири, служител по сигурността в партията. Седмица по-късно Кешмири е обявен за отговорен за планирането на експлозията. Разкрит е като оперативен деец на „Организацията на муджахидините на иранския народ“, подкрепяна от Саддам Хусейн.
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mohammad-Ali Rajai в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |