Музикален интервал

Интервал най-общо се нарича съотношението между височините на два музикални тона.

Наименования на интервалите

Според броя на степените, включен в даден интервал, той може да бъде:

Таблица с прости интервали

Абсолютна стойност	Интервал	Разлика в степените на гамата	Пример
1	Прима	няма разлика в степените (един и същи тон)	Чиста прима
2	Секунда	между две съседни степени	Малка секунда
3	Терца	между първата и третата степен	Малка терца
4	Кварта	между първата и четвъртата степен	Чиста кварта
5	Квинта	между първата и петата степен	Чиста квинта
6	Секста	между първата и шестата степен	Малка секста
7	Септима	между първата и седмата	Малка септима
8	Октава	между първата и осмата степен	Чиста октава

Наименованията на интервалите са тези на латинските числителни имена от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния лад и получават имената си именно във връзка със съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника“, който се приема за „прима“. Горната класификация отразява разликата между тоновете. Така например между до и ре интервалът е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования – за секунда – 2, за терца – 3 и така нататък.

Таблица със съставни интервали

Абсолютна стойност	Интервал	Разлика в степените на гамата	Пример
9	Нона	октава + секунда	Голяма нона
10	Децима	октава + терца	Голяма децима
11	Ундецима	октава + кварта	Увеличена ундецима
12	Дуодецима	октава + квинта	Чиста дуодецима
13	Терцдецима	октава + секста	Голяма терцдецима
14	Квартдецима	октава + септима	Голяма квартдецима
15	Квинтдецима	октава + октава	Чиста квинтдецима

Прости и съставни интервали

• прости интервали – от прима до октава включително
• съставни (сложни) интервали – съставени от два прости интервала, единият от които е октава, а другият не е прима. Съставните интервали надвишават една октава, но не надвишават две.

Малки и големи интервали

Музикалните интервали биват увеличени, умалени, чисти, големи, малки, двойно увеличени и двойно умалени.

• големи или малки – например „терца“ и „секунда“ – в този случай те следват някакъв натурален звукоред. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти.
• увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм
• чисти – интервалите прима, кварта, квинта и октава
• двойно увеличени и двойно умалени

В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина).

Количествена и качествена стойност

• Количествената величина отразява броя на степените, които се съдържат в даден интервал.
• Качествената величина отразяват броя на включените тонове и полутонове в границите на интервала.

Напр. интервалът терца се определя като голяма терца, когато включва 2 тона, и като малка терца, когато включва тон и половина.

Консонантни и дисонантни интервали

По своята качествена величина интервалите се разделят консонантни (съзвучни) и дисонантни (противоречиви).

Консонантни интервали

• съвършени – чистите прима, октава, квинта, кварта. Честотите им се изразяват с най-простите аритметични дробни отношения: 1:1, 2:1, 3:2, 4:3.
• несъвършени (големи, малки) – терци, сексти

Дисонантни интервали

Дисонантни са секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени модификации на основните интервали.

Мелодични и хармонични интервали

• мелодични, когато тоновете им звучат последователно
• хармонични, когато тоновете звучат едновременно

Енхармонични интервали

Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до – ре${\displaystyle \sharp }$“ и „до – ми${\displaystyle \flat }$“ в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични“, тъй като тоновете „ре${\displaystyle \sharp }$“ и „ми${\displaystyle \flat }$“ също са енхармонични. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.

Дублиращи термини

Когато в музиката се говори за „диапазон“ (в октави), се има предвид значението на термина октава в акустиката, който не напълно съвпада с понятието за „октава“ като музикален интервал.

Същото се отнася за квартата и квинтата, когато тези термини се споменават във връзка с „квартовия“ и „квинтовия“ кръг на тоналностите, когато съответните термини „кварта“ и „квинта“ имат значение, което се доближава, но и твърде се различава от смисъла им като музикален интервал.

Вижте също

• Музикална гама