Муфлон | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Gmelin, 1774 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Муфлон в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Муфлонът (Ovis orientalis) е вид бозайник от семейство кухороги (Bovidae), предшественик на домашната овца (Ovis aries).
Таксономичната класификация на муфлоните и връзката им с домашните овце все още е предмет на научни спорове. Като цяло се разграничават три групи подвидове или отделни видове:
Европейският муфлон [1] е сравнително дребен: дължина на тялото до около 120 cm, височина при плешката до около 80 cm и тегло до 35 – 55 kg, като женските са значително по-дребни. Мъжките имат големи спираловидно извити рога с насочени напред върхове и обща дължина до около 70 cm. Рогата при женските са много по-малки или изобщо липсват. Лятната козина на европейския муфлон е ръждивокафява, а зимната е по-тъмна. Муцуната, околоочието, коремът и долната част на краката са бели. За мъжките е характерно едно светло петно от двете страни на тялото, което се нарича седло.
Рогата на зрелите възрастни мъжкари тежат до 5 kg и са дълги по извивката до 83 cm. През лятото живеят на малки групички по 3 – 5 екземпляра, но зиме се събират на стада от по 12 – 18 животни. [2][3]
Муфлоните обитават скалисти планински местности около границата на гората, но често слизат и в горите. Аклиматизираният в България европейски муфлон се развъжда успешно на свобода и в дивечовъдни стопанства в Родопите, Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, и в равнинните гори на Лудогорието. Предпочита по-топлите южни склонове, където през зимата снежната покривка е по-тънка и не се задържа дълго. Освен това предпочита сухия климат и не се развъжда във влажни места, най-малкото защото страда от чернодробен метил.
През зимата муфлоните се събират на стада до около 20 животни, а през останалата част от годината се движат на малки групи, като женските с малки обикновено живеят отделно от мъжките. Излизат на паша рано сутрин и привечер, а през светли нощи – и нощем. Приспособени са към хранене със сравнително бедни на хранителни вещества високопланински треви, храсти, мъхове, лишеи; през зимата се прехранват основно с дървесна и храстова растителност, белят кората на дърветата и ядат дори борови клонки.
Размножителният период на европейските муфлони е в края на септември до началото на ноември. Тогава стадата женски и мъжките се събират. По-възрастните мъжки с най-големи рога превъзхождат останалите, но често се стига и до сблъсъци за утвърждаване правото над харем от женски. След около 5-месечна бременност женските раждат 1 или 2 малки, които укрепват много бързо. Зрялост достигат на втората година от живота си, но докато женските стават полово активни на около 2 – 3 годишна възраст, мъжките обикновено се размножават едва след 7-годишна възраст. Муфлоните се кръстосват успешно с домашни овце, давайки плодовито потомство.
Муфлонът не е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие[4]. Видът не е включен в Червената книга на Република България[5]. Разрешен е за лов. Към 2012 г. в България има 4595 муфлона с тенденция към намаляване.[6] Въпреки успешната аклиматизация на европейския муфлон в редица страни, включително и в България, на родните му острови популацията е уязвима вследствие на лова и заради кръстосване с домашни овце. На остров Кипър например, от местния подвид, наричан агрино (Ovis aries ophion), през 1997 г. са преброени едва 1200 екземпляра. Главна заплаха за изкуствено развъдените популации са хищниците (вълци, чакали, скитащи кучета) и бракониерите.