За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Мухоморки | ||||||||||||
Червена мухоморка (A. muscaria) | ||||||||||||
Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||
Pers., 1797 | ||||||||||||
Мухоморки в Общомедия | ||||||||||||
[ редактиране ] |
Мухоморките (Amanita) са род базидиеви гъби от семейство Мухоморкови (Amanitaceae). В широката си употреба названието „мухоморка“ е свързвано почти винаги само с неядливите и отровни гъби от този род. Названието „мухоморка“ идва от използването на червената мухоморка като убиец на мухи и други насекоми.
В масовото съзнание дълбоко е залегнала идеята, че мухоморките са смъртоносно отровни, което е истина само при зелената мухоморка (A. phalloides) и бялата мухоморка (A. virosa). За щастие те са рядко срещани в България.
Без съмнение най-популярните от рода Amanita са червената мухоморка (A. muscaria) често ползвана от художници в детски книжки като илюстративен материал и пантерката (A. pantherina). И двете гъби са (условно) силно отровни, предизвикващи неприятни реакции в организма от гадене до халюцинации и загуба на съзнание, както и смърт в много по-редки случаи. И двете гъби са използвани ритуално в древните култури на Северна Европа както и в други култури. „Сома“ е древна ритуална напитка за постигане на просветление приготвяна от червена мухоморка споменавана в зороастрийски и ведически текстове. Интересен факт е че отровните вещества се отделят непроменени с урината, свързан с начина на употреба при северните народи. Отровните вещества са иботенова киселина и мусцимол, като при изсушаване иботеновата киселина преминава в мусцимол чрез декарбоксилиране. Отровните вещества са концентрирани под кожичката към върха на гъбата. В Русия настойка от червени мухоморки се приготвя, ползва и продава като лечебно средство. Гъбата Булка (A. caesarea) е добре известна вкусна, ядлива гъба членка на този род като може да бъде объркана в много млада възраст с Amanita muscaria докато е неразтворена с яйцевидна форма.
Плодните тела са едри и месести. Развитите гъби имат волва и бели парченца по гуглата, следи от универсално покритие. Цветът на споровият прашец е бял. Всички видове освен сурогризката имат пръстен на стъблото.
Хипотеза на Джон Алегро, автор на „Свещената гъба и Кръста“, е че мухоморката е била свещена гъба в ранното християнство и чрез употребата и хората си мислели, че се стига до контакт с божественото.