Мъдрино | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 87 души[1] (15 март 2024 г.) 7,1 души/km² |
Землище | 12,314 km² |
Надм. височина | 177 m |
Пощ. код | 8444 |
Тел. код | 05528 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 49549 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Карнобат Георги Димитров (независим политик; 2007) |
Мъ̀дрино е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Село Мъдрино се намира на около 52 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, около 9 km северозападно от общинския център град Карнобат и около 29 km западно от град Айтос. Разположено е в Карнобатската котловина, североизточно от Терзийски баир, върху равен терен на около километър от течащата югозападно от него река Мочурица. Надморската височина в центъра на селото е около 177 m. Климатът е преходно-континентален.
През Мъдрино минава третокласният републикански път III-705, водещ на север до връзка с второкласния републикански път II-73 и село Вълчин, а на северозапад през село Горово към град Сунгурларе.
На около километър североизточно от селото минава железопътната линия София-Илиянци – Карлово – Карнобат – Комунари – Варна.
Землището на село Мъдрино граничи със землищата на: село Вълчин на запад и север; село Невестино на североизток; село Сигмен на изток; град Карнобат на изток и юг; село Искра на юг.
След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.
През 1934 г. селото с дотогавашно име Кадъ-кьой[2] е преименувано на Мъдрино[3].
През 1936 г. в селото е създадено читалище „Пробуда“.[4]
През 1999 г. е закрито кметство Мъдрино.[5] Изпълнителната власт в селото към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.
Населението на село Мъдрино наброява 511 души при преброяването към 1934 г. и 538 към 1946 г., намалява до 162 към 1992 г. и 75 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[6]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
Численост | |
Общо | 92 |
Българи | - |
Турци | - |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 89 |
В западния край на селото са запазени около двадесет много стари дървета от вековна дъбова гора.
|