Мюон | |
Елементарна частица | |
Класификация | |
---|---|
Клас и подклас | лептон, фермион |
Обозначение | μ, μ− |
Поколение | Второ |
Античастица | μ+ |
Открита от | Карл Дейвид Андерсън (1936) |
Характеристики | |
Маса | 105,658369(9) MeV/c2 |
Заряд | −1 |
Спин | ½ |
Странност | 0 |
Очарование | 0 |
Време на живот | 2,19703(4)×10−6 сек |
Взаимодействие | електромагнитно, слабо |
Мюон в Общомедия |
Мюон (или исторически мю-мезон, μ-мезон) е елементарна частица във физиката на елементарните частици. Мюонът е лептон от второ поколение класифициран в стандартния модел. Както всички лептони мюонът е фермион със спин 1/2 и отрицателен електрически заряд. По големина зарядът му е равен на този на електрона, но масата му на покой е значително по-голяма. Антимюонът (μ+) носи същия по големина, но положителен електрически заряд. Частицата е открита през 1936 г. от Карл Дейвид Андерсън при неговите изследвания на космическото лъчение.
След неутриното и електрона, мюонът е най-леката материална частица, макар че е нетраен. Най често наблюдаваното разпадане (понякога) се нарича разпад на Мишел, по името на френския физик Луи Мишел. Средното време на живот τ = ħ/Γ, на (положителен) мюон е 2,1969811 микросекунди и то съвпада с това на анти-мюона при точност от порядъка на 10-4.[1]
|